SHARE

Съмненията, че кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН няма да донесе нищо положително на България се потвърждават окончателно като кандидатурата й търпи очакваното фиаско по всички фронтове – и вътрешни, и външни. Защо очаквано?

При посещението си у нас премиерът на Великобритания Дейвид Камерън (на 3 декември 2015 г.) научи, че Бойко Борисов са го галѝли по главата “три папи”. Но Бойко Борисов научи, че Великобритания няма да подкрепи Ирина Бокова, ако България я номинира. Въпреки това Бойко Борисов номинира Ирина Бокова.

При посещението си у нас помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюлънд (на 19 януари 2016 г.) научи от Бойко Борисов, че той иска съдебна реформа, диверсификация на доставките на газ и силно сътрудничество с НАТО в Черно море – все проблеми, по които той действа точно наобратно на заявеното оттогава насам. Но Бойко Борисов научи от Виктория Нюлънд, че САЩ няма да подкрепят Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Въпреки това Бойко Борисов номинира Ирина Бокова.

Малката подробност в тези совалки на високо ниво точно във времето преди официалното обявяване на номинациите е, че и двете държави – и САЩ, и Великобритания имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Т.е. посланието към българския премиер е, че те не подкрепят, а близко до акъла е, че ще упражнят и правото си на вето спрямо избирането на Ирина Бокова, ако се стигне до там.

В този контекст поведението на Борисов изглеждаше нелогично, когато той все пак я номинира въпреки тези недвусмислени послания (на 9 февруари 2016 г.). Към днешна дата и след рязкото извъртане на въшната политика на Борисов към Русия и Путин нещата изглеждат логични. Точно на това и разчита той в тези си маневри – на времето, което изминава между онзи момент, в който ние наблюдаваме дадено негово поведение и следващият момент, в който това поведение е претърпяло развитие. Ако той се е изметнал, си казваме – напълно очаквано от Борисов. А ако е проявил постоянство в отстояването на крайно нелогична и вредна за евроатлантиеската ориентация на България политика, ние си казваме – още тогава си личеше, че така ще направи. И в двата случая, той излиза на пръв поглед “невредим” от ситуацията, защото “ние си го знаем” и “той си е такъв”. А той лашка лодката на България на полето на външната политика, но ние сме спокойни, че тя все пак е насочена неотклонно по оста НАТО – ЕС и плавайки в познати води няма да потъне.

Защо номерът все по-рядко минава и Борисов трупа прогресивно негативен актив?

Част от отговора се крие в разиграването на деликатната ситуация около избора между Кристалина Георгиева и Ирина Бокова още в първоначалния етап на номиниране. Няколко независими източника на Терминал 3 потвърдиха следната история. До последния момент Борисов е уверявал Георгиева, че тя ще бъде кандидатът на българското правителство за генерален секретар на ООН. Неочаквано, в деня преди обявяването на нейната номинация, еврокомисарят получава обаждане от пресслужбата на премиера, откъдето й казват, че решението се е променило и й пращат прессъобщение, подготвено за изпращане до медиите, в което се съобщава, че тя е разговаряла с Бойко Борисов и сама се е отказала от надпреварата заради ангажиментите си в Еврокомисията. Георгиева отказва да даде разрешение за подобно действие от нейно име и се обажда на премиера. Той й казва, че натискът от страна на медиите на Пеевски, на АБВ, които го плашат с напускане на коалицията и на Русия е много силен и той няма полезен ход. Въпреки това, тя не дава своето съгласие за оттеглянето на кандидатурата й по подготвения от пресслужбата начин. Въпреки това, информацията заминава за медиите в този момент (публикувана е на 9 февруари 2016 г.) Nice, а?

Запознати твърдят, че оттогава насетне Кристалина Георгиева не гледа вече особено благосклонно към личността Борисова. Доказателството, че тя не се е отказала в нито един момент да се бори за тази позиция е кампанията й, която никога не спря и която по един ил или друг начин търпи едно или друго развитие. Въпреки всички трудности – кампания, която тя проведе изцяло извън България, без помощта на българското правителство и въпреки волята на българския министър-председател. Последното стана ясно и днес, след като той потвърди, че Бокова остава кандидатът на България.

Вторият ключов фактор е определено влошеното отношение на другия европейски ангел-пазител на Борисов в лицето на Ангела Меркел.

В много кратък период от време Борисов успя не само да се срещне, но и радушно да приеме в България най-големия й вътрешен противник по отношение на цялостната й политическа линия в лицето на баварския премиер и лидер на Християн-социалния съюз – Хорст Зеехофер (на 11 декември 2015 г.) броени дни преди посещението му в Москва и срещата му с Путин, което скандализира всички политически партии в Германия (на 4 февруари 2016 г.); не само да се срещне, но и радушно да приеме в България (на 29 януари 2016 г.) най-неколабориращия с ЕС премиер в лицето на Виктор Орбан (на когото той иска да прилича все повече) и да си уреди участие в срещата на Вишеградската четворка (на 15 февруари 2016 г.) броени дни преди срещата на Орбан с Путин (на 18 февруари 2016 г.). Тези три неща доведоха до спешен телефонен разговор във вечерта преди заминаването на срещата на Вишеград по настояване на Меркел и позицията на България претърпя рязка промяна. Борисов заяви, че ще бъде посредник (звучи ли ви познато) между ЕС и Вишеградската четворка и ще им каже от името на германския канцлер, че тази работа, дето я мислят за мигрантите и затварянето на европейските граници всъщност няма да стане. Излишно е да споменаваме, че още тогава всъщност Борисов се позиционира от другата страна на линията на разделение, която по всички възможни начини прокарва Путин чрез активно водената от него хибридна война, а нейна основна цел е именно Меркел.

На фона на всичко това и като капак точно в този момент, Борисов издигна канидатурата на Ирина Бокова за ген. секретар на ООН (9 февруари 2016 г.). Отварям скоба, за да кажа, че номерът, че тя е предложена от МВнР, което изпълнява решение на кабинета Орешарски и Борисов няма нищо общо, не минава. Нито тук, нито в Европа, нито в САЩ. За всички е ясно, че без решаващата намеса на премиера ни, тази кандидатура нямаше да може да бъде издигната и поддържана.

Настойчивата линия на Борисов по отношение на сближаване с Путин и Русия и отдалечаване от ценностите на ЕС и НАТО придоби нови измерения в хода на започналата президентска кампания. Всичко това не може да убегне от вниманието на западните лидери, които все повече и все по-осезаемо разбират сериозността на войната на “тихия фронт” с Путин в Източна Европа. Сега е времето за преброяването на съюзниците. Бойко Борисов очевидно не си дава сметка за това. Както не си даде сметка и какво означава Великобритания и САЩ да ти кажат, че няма да подкрепят Ирина Бокова в ООН. Нейната номинация донесе само щети на България като ни постави трайно в позицията на неумиращ сателит на неумиращия СССР и посткомунистически лагер, в който продължават да управляват призраците на ДС и КГБ. Добрата новина е, че поне целият свят го разбра.

Защото ние отдавна и много добре знаем кого вижда Борисов в огледалото. Изглежда това става все по-ясно и за партньорите от двата съюза, към които България принадлежи – ЕС и НАТО. Съюзи, които Борисов така и не разбра, че са съюзи на ценности, които той изглежда не цени.