Гледам по тв как седем турски мъже, между които учител и журналист, бягащи от режима на Ердоган, т.е. от затвора, изтезанията, гаврите, а най-вероятно и от смъртта, са арестувани в България, въпреки че според близките им са поискали политическо убежище, и нашите олигофрени за 24 часа тихомълком са ги върнали в Турция, но, изглежда, не са имали търпение да се похвалят какви са бързаци, защото в Одрин вече е било пълно с турски медии, от което работата се разчува и тук…
Да ви кажа честно, има моменти в живота ми, в които ме обзема такъв гняв и безсилие, че ми иде да стрелям наред, но понеже и да имам възможност, надали ще го направя, ще кажа само, че за 1300 години в България никога не е имало и едва ли някога ще има по-нечистоплътно, по-продажно, по-беззаконно, по-просто, по-страхливо и по-брутално правителство от това на Борисов… За мен то е срам и позор за България и единственото, което би ме възмездило като човек, за когото свободата на личността и свободата на словото стоят над всичко, е, че рано или късно тия ще се озоват на бунището на историята и че нормалните българи даже сопола си няма да хвърлим върху тях…
Защото в ценностната система на цивилизованото човечество най-големият грях винаги е бил и ще бъде предателството, особено на беззащитен човек, който търси спасение, а вместо това намира смърт… И когато сега гледам как на границата българи предават турските мъже, оковани в белезници, на ония оттатък, се питам това наистина ли се случва в България, при това в 2016 година?
Ти срам нямаш ли бе, Борисов, премиер на суверенна държава, подписала десетки международни спогодби за защита на човешката личност от преследване? Ти правиш ли сметка какви ги вършиш бе, Борисов? И не се ли намира поне едно нищожество около теб, което да е чело Захари Стоянов, за да да те светне, че в „Записки по българските въстания“ той пише, че когато български бунтовници са търсели подслон от турчин, тоя ги е приемал в дома си, давал им е храна и топли дрехи, оставял ги е да пренощуват и на сутринта ги е изпращал по живо, по здраво, защото човек в беда, без значение „наш“ или „чужд“, не се предава, но и че когато българи са попадали в българска къща, българинът им е давал подслон, храна и постеля и на сутринта ги е изпращал по живо, по здраво, но първата му работа е била да отърчи при онбашията, за да ги предаде… И знаеш ли защо бе, Борисов? За пари ли? Не, не за пари… За привилегии ли? Не, не за привилегии… Предавал ги е само за да му каже онбашията „евалла“…
Да ви кажа честно, срам ме е от нас си, а след като написах това, ще си измия ръцете с вода и сапун, за да отмия поне малко от малко срама, че съм българка…