Оказа се, че имаме нужда да поговорим какви всъщност са били будителите. Истинските будители.
Оказа се, че имаме нужда да развенчаем поредните нови митологеми, които биват насаждани и изкривяват историята.
След Филип Станиславов, Строителите на следосвобожденска България и Димитър Димов днес ви представяме Петър Берон..
„Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото, като преминат младостта си в школото с толкози страх и треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат, нито да си сметат […] Надеех се барем сега да се обади някой, но отколкото познах, че се трудят за всенародни ползи, ни един не се намира да смисли нещастните деца и да съчини за тях някоя книжка. Това дело възприех аз… Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях.“
Това казва Петър Берон в предисловието на своя първи български буквар, „Рибният буквар“ – антология на знания, събирани от цялото съзвездие на престижни европейски университети. Петър Берон може да бъде наричан Баща на българското образование в една епоха, в която то е по-нужно от всякога – в Европа на XVIII-XIX в., както и днес, без просвещение свободата е невъзможна.
Петър Берон се ражда през 1799 г. в гр. Котел. След като завършва престижното за времето си килийно училище в родния си град, малкият Петър устремява поглед към света. Едва на дванадесет години, той отива в Букурещ, където продължава образованието си в гръцката Княжеска академия. Именно там получава своето първо вдъхновение, запознавайки се с Буквара на големия гръцки педагог Дарвар, издаден през 1804 г. Безспорно талантлив и прилежен ученик, сънародниците на Берон обединяват усилия, за да може той да продължи европейският си път.
По-късно, принуден да напусне Букурещ, Берон се установява в Брашов (Австрия), където става домашен учител в семейството на богатия българин Антон Йованович, преселник от Сливен. Родолюбието на Йованович изиграва огромна роля за по-нататъшния път на Берон, като именно негови са насърченията за съставянето на „Рибния буквар“. Българският богат емигрант става спонсор и за отпечатването на буквара, като помага на Берон да завърши висшето си образование.
Именно в Брашов Петър Берон получава средно класическо образование – той учи старогръцки и новогръцки език, гръцка литература, румънски, френски, немски език.
През 1825 г. Берон вече е студент във философския факултет на Хайделбергския университет, но на следващата година се прехвърля в медицинския факултет. В крайна сметка завършва медицина в друг немски град – Мюнхен, а през 1831 г. се завръща в Румъния, където става окръжен лекар в Крайова. Успоредно с това Берон движи търговската си дейност и проявява грижи за напредъка на българското образование.
Той активно изпраща средства и книги преди всичко за девическите училища, а също дава ценни указания за протичането и структурирането на учебния процес.
Впоследствие Берон напуска длъжността окръжен лекар в Крайова, отдавайки се на търговията. През 1843 г. с натрупан капитал, който му позволява да издържа научната си дейност, той прекратява търговията, като я предоставя на братовия си син. Оттогава до края на своя живот се занимава изключително с научна работа, като живее във Франция (Париж), където активно работи и учи в Сорбоната, но посещава често Румъния, Германия, Австрия, Чехия, Англия, Гърция и други европейски страни.
Петър Берон написва общо 24 научни съчинения, издадени в 32 тома. В този исторически момент обаче за българското образование най-значителен се оказва неговият „Рибен буквар“, издаден в Брашов през 1824 г.
Петър Берон има щастието да бъде съвременник на жаждата за знания на Българското възраждане. В началото на XIX в. интересът на българите към т.нар. „светско“ образование нараства и будителите търсят всякакъв начин да внесат знание в бита и зараждащите се структури на една изолирана от света България. Идеите на Просвещението обаче успяват да докоснат и родната земя. Често срещана практика по времето на този исторически период е колективното усилие на общността, която изпраща будните деца в чужбина, откъдето те да се върнат и да спомогнат за продължаването на прогреса.
И така, логично Българското образователно възраждане се случва именно с Петър Берон.
Придобил знания и умения на Запад, той успява да популяризира у нас т.нар. Бел-Ланкастерска, или взаимоучителна методика, която позволявала на учителите да включват в обучението на по-малките ученици своите най-добри възпитаници.
В своя малък буквар Петър Берон разяснява тази система, а самата книга е най-популярното учебно средство за епохата. Тя разширявала тесния кръгозор на малките ученици и давала сведения за необятния свят на биологията, физиката, историята и географията. Бел-Ланкастерската система на обучение е един от пътищата за появата на нов тип училища у нас.
Всички методи, проповядвани от Берон, са революционни за времето си: той е против грубото третиране на учениците и против физическите наказания. Освен това Берон проявява особени грижи за образованието на жените, като още през 1840 г. изпраща пари на брат си, за да намери учителка и да открие девическо училище в Котел.
Именно за това училище е поместена дописка в сп. „Любословие“, в която се казва, че: „А най-превъзходна обаче благодарност показа онова училище, в което се учат момичетата, които се изпитваха по чисто прочитане, на чисто и добро писане и в правила аритметически.“
В същата дописка се добавя, че това училище се поддържало от „Петър Берон, родом от Котел, който плащал за това училище“. В същото списание К. Г. Фотинов добавя, че „същият Берон поставил пет училища и ревностно ги подкрепял с имуществото си – по едно в Котел, Елена, Шумен, Сливен и Търново“.
Въпреки че живее далеч от родината, в друга дописка, поместена във в. „Цариградски вестник“ от 1861 г., се казва, че: „Познатият Вам д-р П. Берон от юни 1859 г. е определил по 200 жълтици всека година за девически училища в различни села в Шуменската кааза.“ Първите 200 жълтици били разпределени за училищата в Котел, Шумен и в десет села.
Неговият „Рибен буквар“ е приет с голям интерес от българското общество, но въпреки това примитивното религиозно образование е впило корени в българския бит. Сред причината да не се осъществи предложеният от Берон план за реформиране на образованието са икономическата изостаналост на страната и слабостта на българската буржоазия, която подкрепя все още съществуващото увлечение по гръцката просвета.
В края на живота си Берон оставя като завет както своите убеждения за образованието, сред които да се намерят „жени рускини или славянки, немцойки, гъркини или италиянки, които ще научат децата на два или три езика“, така и средствата си, като определя от приходите на чифлика си в Скорило да се построят в по-големите села, близки до Русе, Шумен, Варна и Силистра, училища пансиони на два етажа.
Неговият завет остава и до днес:
„Трябва да се силим, колкото е възможно да се печатат повече книги на нашия език за научението на нашия народ, защото стига откак се намира от толкова време в темнота без наука. Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всички наши едноплеменици, и да се умножи науката в нашето отечество.“
Материалът се позовава на „История на Българското възраждане“ на Иван Стоянов, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 1999 г., както и биографията на Петър Берон от Никола Ив. Ванков.
Може да слушате този материал в аудио вариант тук.
