SHARE

Мине – не мине някой ден и „Биволъ“ пусне по някой нов епизод от родния сериал „Яневагейт“. Ако не ги бяха надробили, а пуснали накуп, СРС-тата щяха да са минали и заминали още преди година, присъединявайки се към „Ало, Ваньо“ и „Не се усмихвай, ти си го избра“ – полезно забравени артефакти от особеностите на националната власт.

Мнозина се вбесяват, мнозина се вълнуват след всеки звуков къшей, разкриващ по някой друг дребен или корпулентен детайл от срастването на законодателната, изпълнителната и съдебната власти. И медийната, разбира се. Прокуратурата, която сама трябва да си стане клиент, ако твърденията на двете съдийки в разговора им с адвоката и кучето се окажат верни, пък единствено се вълнуваше за кратко заради това кой е правил записите. Престъпленията, разказани в тях, не вълнуват главния Сотир, щото сигурно са като лошо преразказан виц, който той може да разкаже доста по-добре.

Течове на държавни тайни, подслушвания на посолства, индулгенции чрез пипане на мускули, врачки, пибаджии, опраскване, потулване, изопочаване и SMS-и. Нищо не е в състояние да разклати стабилността на властта у нас, щом непрекъснатите данни и твърдения за корупция и злоупотреби с власт просто остават неразгледани от компетентните органи, които явно са атрофирали, ампутирани са или мафията ги е дарила щедро с цироза вследствие на облаги за притъпяване на съвестта.

Информацията, уличаваща висши магистрати и водещи политици в гняс, може би води до изводи, че мнозина биха се зарадвали журналистите от „Биволъ“ да бъдат, в зависимост от геополитическата фенщина, застигнати от дрон или почерпени с полоний. Но уличените нямат нужда от такива крайности – към момента шумът е основно в социалните мрежи и тук-таме в няколко сайта. Не се заблуждавайте, адски много хора са наясно със съдържанието на „Яневагейт“. Но живеем в страна, където трябва да се вдигне шум по телевизора, за да се почне нещо, а все още не е изобретена достатъчно силна медия, за да стигне то докрай. Т.е. и телевизионното отразяване води до две-три участия на любимите апологети на статуквото в сутрешните блокове.

Дали ще се шуми в печата или електронните медии, или някога пак ще има многохиляден протест – статуквото изглежда най-кадърно и организирано, когато има нужда от някаква подмяна. И не се страхува от протести. То би ги посрещнало със стройна подмяна в името на стабилността в сферата на търговията с влияние, опъването на чадъри, отдаването на институции на концесия и всевъзможни други корупционни деяния. Разбира се, със свирепия слугинаж и громене от страна на медии, финансирани чрез необезпечени кредити вече от n-та поред банка.

Мислещите по-мащабно биха рекли – какво очаквате, нима има последствия от записи, документи и журналистически разследвания за Путин и Клинтън? Нима някой ни попречи да изпъкнем в битката за позицията на генерален секретар на ООН с две соцтетки, имащи своите малки тайни? Нима международните сили не са наясно, че легитимират престъпници, узурпирали властови позиции в партньорска България? Дреме им.

И наистина – какво очакваме? Справедливост? Дори някой, който е част от управленската клика, да изпадне в немилост, в най-лошия случай ще иде в забвение… в Белград или Дубай. И не се заблуждавайте, че тези от 90-те са се изпозастреляли и сега поне наглеците са цивилизовани. Та нима едно ключово лице на ВСС не бе на прословутата мутренска сватба на Георги Илиев, брат на Васил Илиев? И същото това лице сега цъка SMS-и като livescore от заседанията на онзи ни изтънчен министър-председател, за когото вчера нацията изпищя потресена, че го нарекли Бай Хуй. Светотатство!

Но защо ви пиша този потискащ с изводите си досега текст, с който ви обричам на черногледство, ако нямам предложение как доброто да победи?

Не е за да ви накарам най-после да емигрирате – няма нормални държави почти. Освен Исландия, където е студено, половин година денят е по 20 часа, а другата половина толкова продължава нощта.

Не е и за да ви накарам да се предадете, продадете и отдадете, тъй като всички били маскари и единственият шанс да прокопсаш у нас е да пипаш мускулите на когото трябва.

Не желая и да ви отклоня вниманието от кацането на големия Airbus, от изборите в Америка, както и от тези тук, в които очевидно ще се борят двамата човека, за които не може да откриете някой, който би гласувал, ако не е член на БСП или ГЕРБ. Мислете и по тези въпроси, не губете форма!

Не е и за да ви е тъпо и на вас, а не само на мен.

Написах това, защото това мога и това правя по казуса „Яневагейт“. От който изводите са прости – че в съдебната система има алчни и преклонени хора, от които не може да очакваме справедливост и въвеждане на ред и законност на всички нива в държавата. И аз мога да го натяквам. И ще го натяквам. И се надявам други хора, които мислят така, но имат свои си специфични умения, да ги приложат, както сметнат за правилно.

Дано поне един снайперист да ме чете…