Много ме дразнят няколко думи и изрази, добили популярност в последните години. Ето някои от тях:
Статукво – статуквото са нEкви лоши хора с власт, които са избрани от други лоши хора, които не сме ние. Обикновено с него ще се борят други хора, които не са част от него, като първата им стъпка е да станат част от него. Ако все пак успеят, изведнъж заболяват от остра форма на амнезия и обещанията за борби с проклетото статукво се изпаряват като пенсията на баба ви на касата на „Топлофикация“.
Гражданско общество – прослойка, съставена от ярки индивидуалности, които смятат всички други за селяни. Затова и хич го няма, но всеки говори за него (имайки предвид себе си).
Умните и красивите – ироничен израз на хора, които очевидно смятат себе си за прости и грозни и (забележете!) се гордеят с това. От друга страна е радостно, че простите и грозни хора все пак са намерили някакво щастие в живота си – да обиждат на „умен и красив“.
Политическа отговорност – нещо, което всеки политик иска от колегите си да носят, но той самият не би могъл да поеме. Политическата отговорност е нещо, което е за другите, за нас са само коктейлите и комисионите.
Десният избEрател – някой, който почти няма за кого да гласува, но когато го направи, се оказва, че изборът му е ляв. И така вече 26 години.
Левите избEратели – дебили, които гласуват за олигарси, които винаги искат още един мандат, за да довършат обещанията си отпреди изборите. И така вече 26 години.
Протестър – платен мръсник, който протестира срещу това, което на нас ни харесва. Но ако протестираме ние, то тогава сме „гражданско общество“.
Още нEкви неща ме дразнят, но за тях друг път.