Трите испански региона, разположени в Северозападна Испания по бреговете на голямата река Дуеро в Испания и Дуро в Португалия, са, нека си го кажем направо, абсолютно непознати на българския потребител и някак си пренебрегнати от българския търговец. Със сигурност има няколко просветлени глави, които знаят, че темпранийото от Рибера е плътно и мощно, Руедата е свежо и ароматно бяло вино, а Торо отдавна не е източник само на евтини и рустикални вина, но по отношение на тези три региона цари като че ли пълна липса на информация. Напълно незаслужена, както се надявам да ви разкажа сега, защото и трите региона имат редкия късмет да разполагат с уникални тероар, сортoве и хора, които раждат всичко друго, но не и скучни и унифицирани вина.
Рибера дел Дуеро
Мой любимец, трябва веднага да споделя, още по време на годините ми на учене за Wine and Spirits Diploma във Wine and Spirits Education Trust. Докато австрийските ми колеги се възторгваха по грацилната аристократичност на Риоха, аз се тормозех от тъмната пикантност на Риберата.
Винарската история на региона, както на повечето европейски, е вековна и достига до римско време. Конкретното доказателство за това е намерената през 1972 година в Banos de Valderados огромна и много добре запазена мозайка с Бакхусови мотиви, датирана преди около 2000 години. След римляните виното тук трябва да благодари на цистерианците и бенедиктинците от Клюни (както и почти цяла Европа), които през Средновековието полагат такива грижи за него, че през XVI век то вече дава прехрана на сериозна част от населението. „Декретите на Кастилия и Леон” от XV век са първата официална регулация на качеството на виното в региона, постановяваща как то да се произвежда, търгува и облага с данъци.
През 1864 г. в региона се установява някой си дон Eloy Lecanda Chavés, който донася лозички от Бордо, прилага френски похвати при правенето във виното и създава избата Vega Sicilia. От създаването си виното е еталон за най-висок качествен стандарт и днес е легендарно.
Къде е Рибера дел Дуеро?
Регионът, чието име означава в буквален превод „бреговете на Дуеро”, е разположен в автономния регион Кастилия и Леон, по северните и южните брегове на река Дуеро, която по пътя си от изток на запад се врязва в северното испанско плато (meseta). Долината на Дуеро е формирана през миоценския период, или преди повече от 5 милиона години, и се състои от равнинни и хълмисти терени. Височината на хълмовете достига до 911 м н.в., а тази на долините – между 750 и 850 м н.в. Ключов фактор за качеството на виното са почвите, а пък за качеството на почвите – съдържанието на варовик, което варира от 30 до 50%.
Климатът е, меко казано, специфичен и играе определяща роля за виното на Рибера дел Дуеро: къси, горещи лета с температури над 40°С, дълги, тежки зими с температури до -18°С, силни ветрове, внезапни бури, средно до ниско количество на валежите (450 мм/год.). Много слънчеви часове – повече от 2400 годишно – и много големи температурни амплитуди между ден и нощ, както и между лято и зима. Учителят ми по география би нарекъл този климат преди години континентален, сега му казват екстремен. Тежък за хората, той е прекрасен за здравето на лозата и ароматите на виното.
Лозята са „червени“ и главният сорт в тях е темпранийо, известен тук като Tinta del Pais или Tinto Fino. Като DO Ribera del Duero могат да се произвеждат само розе и червени вина. В зависимост от качествената степен червената Рибера може да бъде както леко и ежедневно, така и сложно и комплексно вино. Поради климата лозите дават по-рехави чепки с по-малки зърна и по-дебела ципа. Това резултира в друго съотношение на цвят и танини от повечето места в Испания и съответно в по-плътни и мощни вина, които едновременно с това остават забележително елегантни. Освен на съвременния подход в избата това се дължи може би и на факта, че винарите в Рибера далеч не са толкова отдадени на американския дъб, колкото тези в Риоха.
Основна отличителна черта на една Рибера е силно привличащата и трудно обяснима комбинация между сила и елегантност, или ако си послужа с така любимите ми сравнения на вина с хора – Риберата е каратист, а не щангист.
Торо
Вторият участник в кастилската ни серия е Торо – един от най-активно развиващите се винени региони на Испания през последните петнайсет години.
Торо не прави вино отскоро, точно обратното – още от началото на новото летоброене, когато древните гърци са учили местните келти как да гледат лози. По времето на крал Алфонсо IX (1171 – 1230) няколко религиозни ордена получават земи, върху които да засадят лозя и скоро вината на Торо се търгуват с огромен успех по реката Дуеро. Писмените източници от тези времена свидетелстват, че вината на Торо са плътни, концентрирани и силно танинови, както и че са имали положително, почти медицинско, въздействие върху човешкото здраве. Толкова силно, че е било позволено да се търгуват без данъци в градове като Севиля и Валенсия, които иначе са налагали строги такси за вина от други земи. Поради изключителната им трайност Христофор Колумб е взимал вина от Торо за своите пътешествия, твърди легендата. В духа на днешното прозаично време веднага можем да обясним, че високият алкохол и танини са правели вината от Торо по-трайни от останалите и с това пригодни за пренасяне на далечни разстояния, без да трябва да се подсилват със спирт. Къде по-романтично е обаче да запомним вината като Колумбовите.
Торо се намира в западната част на Кастилия и Леон, само на 40 км от португалската граница. Географията и климатът са подобни на тези в Рибера дел Дуеро, но почвите са песъчливи (което се оказва препятствие пред иначе скокливата листна въшка), а климатът е доста по-слънчев и горещ. Резултатът са богати, пищни и зрели вина, които в миналото се отличават предимно с откровена рустикалност, а през последните години, с влизането на ново поколение енолози и техника в избите – с все по-високо качество.
Основният сорт тук Tinta de Toro – местна версия на темпранийото, но е възможно именно тук, в Торо, тъй като листната въшка не е нанесла поражения, да е първоначалният му вид.
Дълги години в сянката на краля на Кастилия – Рибера дел Дуеро, – днес за Торо се казва, че е по-малкият и луд брат, привличащ вниманието с черните си очи и буйни къдри. Винари от цяла Испания, а и не само, се опитват да се сдобият със земя в Торо, което към момента се явява възможно само за особено богатите. Предвидливите съседи от Рибера, като Вега Сицилия например, правят това още през средата на 90-те години на ХХ век (Bodegas Pintia). Известни играчи на чужди терени като братята Люртон и Мишел Ролан (и двамата присъстващи на българския пазар) също имат проекти тук.
За нас, потребителите, остава успокоението, че все още има много вина от Торо, които не отстъпват по качество на тези от Рибера дел Дуеро, но са значително по-евтини. Няма да е задълго, ако се съди по интензивното развитие на региона, така че нека се възползваме, докато има от какво.
Руеда
Бялата кралица на Кастилия се намира между Рибера дел Дуеро и Торо, на юг от реката Дуеро, върху високото северноиспанско плато. Винената й история е не по-малко древна или интересна от тази на съседите и започва още през XI век, когато отново един Алфонсо, но този път VI, обещава безплатна земя на всички, които се заселят тук след Реконкистата (периода на отвоюване обратно на южните иберийски земи от Арабския халифат). Отзовават се много монашески ордени, които веднага засаждат лозя, както и кантабрийци, баски и мюсюлмани. Вероятно именно последните, наричани мозараби, донасят със себе си сорта вердехо, чиито корени се крият някъде из Северна Африка и който впоследствие става емблема за Руеда.
През XVIII век виното от Руеда е главно подсилено, в стила на шерито, и изключително известно – отчасти и поради уменията на винарите да избистрят и стабилизират виното с помощта на глината от местните почви. Края на този успех слага листната въшка, която унищожава две трети от насажденията в началото на ХХ век. Повторното засаждане довежда в региона идеалния за шери, но иначе скучен сорт Паломино, който избутва вердехо в ъгъла, без, за щастие, да го унищожи съвсем. През 70-те години на ХХ век в района се озовават хора от избата „Маркес де Рискал“ в Риоха с идеята да произвеждат сухи, свежи и плодови вина от вердехо. Визионерският им подход убеждава и другите и започва масово засаждане в обратната посока. Към 2013 година засадените хектари с вердехо са около 10 200, с които то заема 84,5% от площите на апелацията.
Подобно на Рибера дел Дуеро и Торо, и Руеда има континентален климат с дълги, студени зими и сухи, горещи лета, които настъпват сравнително късно. Има пролетни измръзвания, както и летни бури, пада много малко дъжд, а слънчевите часове – 2600 на година – биха изгаряли гроздето, ако не бяха значителните температурни разлики между ден и нощ, както и високо разположените лозя (600-780 м н.в.). Почвите варират от алувиални в близост до реката до сиво-кафяви пясъчно-каменисти с включвания от глина и варовик.
Какво да очакваме от една Руеда в чашата си? Водещите аромати са на сушени треви и цветя, на фенел, на костилков плод – праскови, нектарини, кайсии – и на цитруси. Тялото е свежо и елегантно, свеж е и финалът, като в него понякога може да се намеси и леко горчива нотка на лимонова кора. Вината принципно нямат контакт с дъб, въпреки че напоследък винарите експериментират и в тази насока.
Дълги години първата винена асоциация с Испания в главите на потребителите е или червено вино, или шери. Руеда заедно с родината на албариньото – Галиция – работят усилено през последните двайсет години за промяна на тази нагласа и лично моето мнение е, че не само успяват, но и правят едни от най-интересните европейски бели вина.
На всеки, на когото откровеността и липсата на загадъчност у совиньон блана е поомръзнала, бих напомнила за Руеда, а тези, които обичат ризлинг, но са леко стресирани от строгостта му, ще се влюбят в албариньото.
Именно това ще направим с дегустацията на бели испански вина на на 13 септември 2016 в Grape Central – ще ви дадем повод за ново влюбване.
* „Терминал 3“ си сътрудничи с един от най-добрите винени експерти в България – Яна Петкова. Тя е един от основателите на винения бар и ресторант Grape Central в София. Всеки вторник се провеждат дегустации и на чаша могат да бъдат опитани десет различни вина, а винената листа съдържа над 300 позиции.
