Една стара максима твърди, че щастлив брак се постигал с добро чувство за хумор и с къса памет. Тези двете били задължителните условия. Явно тази формула е валидна и в политиката на територията. Има само едно малко уточнение – чувството за хумор трябва да е доста извратено.
Наскоро забелязах, че бившият директор на Националната следствена служба – Бойко Найденов, се изказва компетентно по проблемите на сектор „Сигурност“ от името на политическата партия АБВ. От позицията си на експерт там през септември Найденов отправи сериозни и обосновани критики към антитерористичния проектозакон. Съвсем на място бившият ръководител на следствието отбеляза, че не бива под предлог за борба с тероризма да се вкарват идеи и принципи, облечени в закон, които биха застрашили основните човешки свободи на гражданите.
Грижата за правата на гражданите безспорно е от първостепенно значение. Дали обаче е редно точно Бойко Найденов да артикулира тезите на гражданското общество?
Кой всъщност е Бойко Найденов? Едва ли може да се отговори на този въпрос еднозначно, но фактите са следните – възпитаник е на Академията на МВР, специалност „Право“. Кариерата му започва през 1991 г. като военен следовател към Софийската военноокръжна прокуратура. Година по-късно преминава в редовете на военната прокуратура. Определено не е любимец нито на адвокатурата, нито на колегите си от държавното обвинение. По повод на военните следователи често се обяснява, че те разследвали „по два текста“, за което не се изискват особени качества.
Първото шумно разследване, по което Найденов работи, е смъртта на 14-те войници от Транспортни войски в далечната 1995 г. Te загинаха при катастрофа на Околовръстния път на София на връщане от строителен обект. 21 години след инцидента истината за събитията оттогава остава неясна. Делото е прекратявано и възобновявано неколкократно. Виновните за смъртта на военнослужещите така и не бяха намерени. Имаше няколко хипотези – от техническа повреда до заспиване на шофьора зад волана, което е довело до удар на камиона в трактор, след което той избухнал и момчетата загинали. По случая фигурираше и версията за стрелба по камиона. Куршумите не били за армейския ЗИЛ, а за движещия се зад тях Иво Карамански.
Този случай е просто крайпътен камък в кариерата на Найденов. През годините той се издига. Заема позицията на заместник-ръководител на Софийската военноокръжна прокуратура, прокурор във Военноапелативната прокуратура, ръководител на Софийската военноокръжна прокуратура и прокурор във Върховната касационна прокуратура.
От 26 юли 2005 до 26 април 2006 г. е градски прокурор на София. След идването на Борис Велчев Найденов оглавява специализирания отдел „Противодействие на организираната престъпност и корупцията“ към ВКП. В годините, когато следствието започва да губи водещите си функции при досъдебното производство, Висшият съдебен съвет избра Бойко Найденов за директор на Националната следствена служба. Магистратът се ползва със славата на близък до Никола Филчев. Отношенията между двамата се обтягат в края на мандата на предшественика на Борис Велчев. Това назаначение на Найденов от края на 2007 г. остави впечатлението, че той е „деликатно“ изведен от разследванията с висок обществен интерес. Следствието тъкмо е преживяло скандала между Ангел Александров (бивш директор на НСлС) и Румен Овчаров, който тогава е министър в кабинета „Станишев“. Обвиненията в корупция между двамата се леят от ефира на националните медии.
Докато се очакваше първият кабинет на ГЕРБ да стане факт, Найденов беше спряган за потенциален правосъден министър. Директорът на следствието демонстрираше „топли отношения“ с адаша си Бойко Борисов още във времето, когато последният беше кмет на София. Този пост обаче беше зает от Маргарита Попова.
Все пак Найденов се озова в светлината на прожекторите. Това се случи покрай многобройните шумни полицейски акции с екзотични имена, които вътрешният министър от първия кабинет на Борисов – Цветан Цветанов, упорито реализираше (за повечето от тях държавата ни бе осъдена от Европейския съд за правата на човека). Най-сериозно участие Найденов взе в разследването по „Наглите“. Именно по това дело името му беше замесено в скандал, свързан с фабрикуване на доказателства. Валентин Янев–Бореца, който е сочен за екзекутор на групата, подпали този скандал в интервю за bTV през септември 2013 г. Подсъдимият обяви, че високопоставени полицаи и магистрат са притискали един от членовете на бандата на „Наглите“ да лъжесвидетелства срещу него:
„Бойко Найденов, Калин Георгиев и Валентин Цоновски уговарят Любо Гребеца да лъжесвидетелства, че аз съм застрелял тези двете лица (Юлиян Лефтеров-Кунгфуто и Иван Пайнавелов-Сапата – убити автокрадци), той казва че не е вярно, но те казват „няма проблем“, Вальо най-вероятно е убит в Гърция, думите бяха „май са му били една лопата“. Не е проблем, ще сложим негово ДНК, ти за това не се притеснявай. И той започва – Вальо така, Вальо иначе, ама не е Вальо, а е той.“
Впоследствие през 2015 година Любомир Димитров-Гребеца се изправи пред съда за тези две убийства. По ирония на съдбата в. „Труд“ пише, че Гребецът е „топил“ Вальо Бореца за разстрелите на двамата автокрадци. Изданието обаче не пише и ред за „причините“, които са „провокирали“ Гребеца да пристъпи към набеждаването.
След излъчването на интервюто на Янев в bTV и тримата назовани от Бореца отказаха коментар по темата. Никой от тях не отрече, че такива СРС-та са приложени по делото срещу „Наглите“. Месец след публикуването на интервюто с Янев Бойко Найденов подаде оставка. Без да обясни какво го е мотивирало, той заяви, че напуска съдебната власт. Валентин Цоновски беше освободен от МВР и после върнат, но в аналитичния отдел КИАТ, за да дочака пенсия. Калин Георгиев също напусна системата по една или друга причина.
Найденов беше последният човек от екипа на Борис Велчев, който заемаше възлов пост в прокуратурата след идването на Сотир Цацаров. Вероятно разкритията на Янев се превърнаха в „удобен повод“ за раздяла с него. Преди прокуратурата да бъде оглавена от Цацаров, директорът на НСлС беше спряган като потенциален главен прокурор. Вероятно и това е натежало като факт.
Едва когато Найденов излезе от системата, успя да накара множество от бившите си колеги да му завидят. Той се „превърна“ в управител на „Дореко секюрити“ – собственост на регистрираното на Британските Вирджински острови „Дореко лимитид“ – офшорка, свързвана с Делян Пеевски. Бившият топ следовател придоби популярност като „шеф на сигурността“ в „Булгартабак“. Заплатата му в „Дореко секюрити“ предизвикваше завист у мнозина. Макар самият Найденов да отрече пред медии, свързани с Делян Пеевски, че работи за тютюневия холдинг на успелия млад мъж, никой не му повярва. Според запознати „приказката“ продължила до месец март тази година, когато заводът на холдинга в София затвори. Междувременно Найденов се появи и като адвокат по делото за взрива в Горни Лом, при който през октомври 2015 година загинаха 15 човека.
Успоредно с кариерата си в свързваната с Делян Пеевски „Дореко секюрити“ бившият директор на НСлС започна да се изявява и като експерт в АБВ.
Ако Бойко Борисов вижда в огледалото Делян Пеевски, то #КОЙ трябва да виждат Георги Първанов и Румен Петков, след като използват експертизата на Найденов? Редно ли е именно той, който е обвиняван във фабрикуването на доказателства, да се изживява като пазител на гражданските права? Въобще всичко би било много забавно, ако не беше безкрайно тъжно. Хубавото е, че всички са в една лодка и Сотир Цацаров няма проблем, когато Найденов се изявява публично, при условие че има повече от достатъчно данни, за да започне разследване срещу него. Особености на постсъветската прокуратура.