Добър ден, жители на кръстоската между Нарния и Мордор, която носталгично понякога наричаме и България.
Всичко тук е толкова едновременно забавно и ужасяващо, че ние предпочитаме да помагаме на общуването между Путин и Ердоган, да помагане на Великобритания да преодолее кризите, породени от Brexit и да спорим дали носенето на оръжие от всеки американец ще намали или увеличи качеството на каймата в хамбургерите, а също така и да съветваме единия си голям брат да гласува разумно, понеже имаме великолепен опит в разумното гласуване.
Но, както винаги, аз ще подменя дневния ви ред и ще се вдъхновя от лекцията на г-жа Цецка Цачева, изнесена вчера в Пекин на тема „Светлината на познанието и скоростта на мечтите“ (не, не си го измислям това, макар че адски много ми се иска да мога да измислям такива неща – бел. Сам. Пет.), която аз изслушах в оригинал на мандарин. И ще обобщя ситуацията:
А ситуацията е паранормална. Вампири, покойни врачки, парадокси, парадигми. Ситуацията е такава, че изглежда сякаш сме изникнали от най-кафявата черна дупка в най-абсурдната паралелна вселена, както определи като опция проф. Стивън Хокинг, който не е баш парапрофесор като нашенските чичковци по телевизора.
България е парадържава. Имаме си паравоенни патриоти, обичащи друга страна повече от родината си, параграничари, които взимат такса за влизане в страната, както и парабизнесмени, които всеки знае с какво всъщност се занимават освен вътрешния министър и главния секретар на МВР, независимо кой заема тези постове в конкретния момент.
Имаме парапарламент, излъчил паракабинет с параминистри с парализирани умове, които всеки ден излъчват в публичното пространство бисери, отдавна изпреварили и превърнали всеки опит за сатира в жалко подобие на реалността.
Имаме параопозиция, която всъщност е парапет, пазещ стабилността.
Имаме и парадипломация, която винаги е в поза партер, но у дома се тупа в гърдите, лъжейки и мажейки.
Имаме параслужби за сигурност, които работят опъване на чадъри и бълват свои бивши кадри, които представят за експерти по телевизора, където сеят опорни точки като роботи.
Имаме параправосъдие, което не създава справедливост, а опрасква.
Имаме парамедии, които са параван, криещ важните неща, за да ни занимават с часове с нарушения в качеството на майонезата, които трябва един кадърен регулатор да отстрани с лекота. Но ние имаме и парарегулатори, които също като правосъдието се занимават с опраскване.
И ние приемаме всичко това, държейки се като парапитеци, за които Еволюцията тепърва предстои. Еволюцията, с която ще дойде чувството за човешко достойнство и поривът да го защитаваме, вместо да оставяме да ни правят на маймуни.
Е, поне шампоаните вече са без парабени.
