Мария Спирова е остро перо в журналистическата си дейност, но освен това тя пише прекрасни фейлетони, които искаме да представим в рубриката ни „Записки от потъващия остров“.
Приятно четене.
Лондон, Холборн/Ковънт Гардън. Издателството. 10:15 сутринта.
– Чухте ли, че целият булевард гори? – тръби немецът Карл, а от устата му падат кроасанени трохи.
– Гори? Как така?
– Подземен пожар в шахтите, някаква електрическа авария.
– Уау, елате бързо! – ахва шведката Фрида и увисва до кръста от прозореца на третия етаж.
В небето се вият ята паникьосани гълъби и чайки. Докъдето стига поглед по Кингсуей се стели сиво-чер пушек, извиращ от шахтите по тротоара. Фучат пожарни, малки човечета с каски и жълти жилетки се щурат и ръкомахат, отеква тътенът на хиляди застопорени двигатели и клаксони.
– Огън! Огън! – провиква се литовката Юрга и сочи възбудено – една от шахтите го е ударила на Попокатепетл и бълва черен дим и оранжев плам.
Посред цялата суматоха Джеймс, завеждащият редактор Европа, седи непоклатимо пред компютъра си, стегнат с копринена вратовръзка и костюм с жилетка, и съсредоточено малтретира клавиатурата.
– Поврага – изръмжава той – изглежда интернетът е спрял.
Карл надвисва над бюрото му и изтъква:
– Джеймс, дошъл е краят на света. Пъкълът се е отворил под краката ни и най-много до час конниците на апокалипсиса ще препуснат по Странд и кралството ще потъне в морето.
Спирането на интернета е просто една от поличбите за настъпилия Съден ден.
Джеймс не му обръща капчица внимание и продължава в безтрепетен монотон:
– Мария, днес имаме три конферентни разговора с Гърция, трябва да ги отменим. Ще им се обадиш ли?
– Не мога. Телефоните също не работят.
– Използвай личния си мобилен и представи сметката в счетоводството.
– Ти използвай личния си мобилен. В тази стара сграда аз не ловя никакъв обхват.
Джеймс ми хвърля поглед, пълен с упрек, и вади самсунга си.
– Прелестно. И аз ще трябва да изляза на улицата, тук не става.
– На улицата тече Второто пришествие – напомня Карл.
– Няма значение.
10 минути по-късно.
– Божичко, какъв хаос. Не можах да изляза. Асансьорът е спрял, а въртележката на главния вход е блокирала. – съобщава кисело Джеймс.
– Това е, понеже току-що изключиха тока. Вероятно защото, вместо да се каят за греховете си, някакви заблудени души се мъчат да възстановят оптичните и телефонните кабели на Паркър стрийт. – докладва Карл, седейки на перваза и наблюдавайки олелията долу през зуума на телефона си.
– Мен ако питате, с това трябваше да почнат. Нали е електрически пожар все пак – обажда се Юрга.
– О, не! – дочува се отчаян стон откъм кухничката. Оттам излиза испанката Инес с празна чаша и опулени от ужас очи.
– Кафе машината не работи!
– По дяволите! – кипва Джеймс. – Това е безобразие. Слагайте противогазите и елате да избутаме големия прозорец на приземния етаж – оттам сме директно на Друри лейн. Отиваме да пием кафе в Ковънт Гардън, ако още не е рухнал в купчина пепел. Там има безплатен интернет – Мария, вземи черновите и не се ослушвай, видях, че си носиш таблета. И Карл, ако пуснеш още една библейска шега, ще те хвърля право на Сатаната в някоя шахта. Марш!
#ПротестантскаРаботнаЕтика
***
Можете да прочетете другите произведения от „Записки от потъващия остров“:
Неочакван сблъсък на метростанция Глостър Роуд
Часовникарят и неговите антики
