Моля, недейте да правите никакви аналогии между случващото се в България и Франция. Нито Макрон има аналог като политическо явление. Не само у нас. Но най-вече!
Той влезе с марш в битката за президентския пост, като малцина очакваха, че ще успее. Като президент на Франция Макрон преодолява най-тежките хибридни атаки от страна на Кремъл от ден 1. В т.ч. и безпрецедентните протести, облечени в жълти жилетки. Очевидно, разпознат от Путин като най-опасният европейски лидер. Всички помните неговите опити за диалог с руския диктатор в края на първия му мандат. За които той се извини, апропо. Но сте забравили най-острия тон, който някой някога си е позволявал да държи на Путин в началото на същия този първи мандат.
Макрон се осмели да предприеме дръзки реформи, с които посегна на най-милото на французите – техните социални привилегии в най-социалната държава в ЕС, с ясното съзнание, че те са неизбежни, ужасно закъсняли и за тях се изискват воля и твърдост, защото няма време за отлагане. Не направи нито един компромис със здравето на нацията по време на КОВИД пандемията с ясното съзнание, че това има жестока политическа цена.
Повечето французи се чувстват измамени от него лично. Твърдят, че със заявката, че “няма ляво, няма дясно” ги е излъгал, че ще провежда лява икономическа политика, докато всъщност протектира богатите по твърде десен начин.
Анализатори и критици предвиждаха крах на президентските избори за втория му мандат. Разбира се, изправени пред избора между Льо Пен и Макрон, французите заложиха на сигурно. Това се случва за пореден път от 2002 г. насам, когато първият Льо Пен – Жан-Мари, бащата на Мари, изненадващо се класира за втория тур на президентските избори срещу Жак Ширак. Оттогава при всеки президентски избори крайната десница неизменно качва своя вот. И ако през 2002 крайнодесният опонент беше явление за втори тур на избори, то двайсет години по-късно, това вече стана закономерност.
В същото време Макрон стана първият френски президент, избран за втори мандат след Жак Ширак през същата тази 2022-а.
И все пак французите го наказаха. С рекордно ниска избирателна активност за втори тур от 72%. По-ниска е била само на втория тур на президентските избори през 69-а, проведени след оставката на Де Гол – 69%.
След това го наказаха отново. На проведените само три месеца по-късно национални избори, Макрон получи изключително фрагментиран парламент, в който неговата партия няма мнозинство. За последен път това се е случвало през 1993 г. След като възможните партньори казаха, че ще бъдат опозиция, той сформира правителство на малцинството, с което управлява до днес.
Загубата на избори във Франция (и Великобритания) де факто означава, че спечелилият трябва да получи адекватен пост в изпълнителната власт. Адекватен пост означава премиерски.
Сега си представете как Макрон назначава лидера на крайната десница за премиер. М? Мислите ли, че това е възможно в този момент във Френската република? Искате ли това да е възможно в някой близък момент в бъдеще?
На този фон няма нищо изненадващо, че той обяви извънредни избори още на 30 юни. Той няма време за губене. Има Олимпиада, има преговори за сформиране на новата Европейска комисия, има неизбежни реформи, които той не може да проведе с правителство на малцинството в силно фрагментиран парламент. Има все по-растящи настроения в подкрепа на крайната десница в локален и в глобален мащаб.
Има ли риск да загуби? Дори и крайната десница да спечели И тези избори, с уговорката, че националните избори са съвсем различни от европейските за французите, то здравите сили в следващото национално събрание, ще трябва да поемат своята част от отговорността за това и да решат дали ще влязат в коалиционно управление в правителството на Макрон или ще оставят крайната десница да направи такова. А избирателите от своя страна ще трябва и те да решат дали искат да ги управлява крайната десница, която “безопасно” изпратиха в Европарламента, мислейки си, че той е далеч от дома. Което не е вярно дори и в чисто географски смисъл, но…
Така че, Макрон знае много добре какво прави. И няма време за губене, защото от 2002-а гласовете за крайната десница само се увеличават, а тя става все по-голям фактор. А змията трябва да бъде убита докато е малка. И това не става с мотане, чакане, избиране на най-подходящия момент. Защото подходящ момент няма. И място в голямата политика на тънки сметки също няма.
И той им каза точно това. В прав текст:
„Уверен съм в способността на френския народ да направи правилния избор за себе си и за бъдещите поколения. Единствената ми амбиция е да бъда полезен на нашата страна, която толкова много обичам.“
Vive La France! Vive La République!
