SHARE

Ал Пачино не се нуждае от представяне и нито една от личностите в новата ни рубрика „Три въпроса към изключителните“ няма да има нужна от представяне. Те са икони, пионери, гурута, гении.

Артистът Кристо твърди, че артистите не се оттеглят, те просто умират?

Но има артисти, които се оттеглят. Като Филип Рот – правих филм по книгата му The Humbling. Той се оттегли от писането и е доста щастлив! Така казва. Продължава напред и прави каквото прави. Мога да го разбера. Става рутина. Получаваш сценария, трябва да научиш сценария. И трябва да преминеш през този процес отново. И за това почваш да търсиш другите неща като режисьор, който иска да те използва.

Със сигурност всички режисьори ви искат.

Преди „Кръстникът“, първия „Кръстник“, никой не ме искаше. Но Франсис ме поиска. Той просто ме искаше и аз не го разбирах… Студиата не ме искаха, никой не ме искаше – никой не ме знаеше. Мисля, че когато един режисьор е заинтересуван, имам склонноста по-скоро да се навия, отколкото да откажа. Търсиш да поемеш риск  – предизвикателство – възможността да паднеш, да се изправиш и да продължиш.

Защо?

Когато го правиш от достатъчно време, искаш да си открит за новото. Не искаш да се затваряш, защото уязвимостта е важна. Не трябва да позволяваш да ставаш дебелокож. Както Брехт пише в онази велика пиеса, която е написал толкова млад. На 22 той пише в In the Jungle of Cities – един от персонажите казва: „Човекът е твърде тънкокож за този свят“. Но постепенно той усеща, че кожата му става все по-дебела и дебела, докато накрая започва да се блъска в неща, без нищо да усеща.

Цялото интервю на английски може да прочетете в онлайн изданието The Talks, от което преведохме три въпроса с тяхно разрешение. 

Снимка: Nicolas Guerin/The Talks