Сценарист, прозаик, драматург, сатирик. „Оркестър без име“, „Балкански синдром“, „Зимните навици на зайците“. Станислав Стратиев е един от най-явните представители на българската сатирична гротеска и източноевропейският абсурдизъм, сравняван в творчеството си с личности като Вацлав Хавел. Светлозар Игов го нарича „един от малцината български драматурзи, чиито творби пресякоха успешно националните граници“.
Но Стратиев не се ограничава само с абсурдите на социализма – преди смъртта си през 2000 г. острото му перо очертава и границите на „криворазбраната демокрация“ (пак по Игов). Избрал сатирата във време, в което едновременно българите живеят в официозна такава и нямат право да я заклеймяват, Стратиев успява някак да балансира по тънкото острие на тоталитарното изкуство и да постигне безспорен успех като писател.
Неговият „Балкански синдром“ се превърна в нарицателно за преходното състояние на балканския човек, пародия на самия себе си и изправен пред многобройни предизвикателства, поставени на пътя му от историята… в които той постоянно се препъва.
Станислав Стратиев е псевдонимът на Станко Стратиев Миладинов, роден на 9 септември 1941 г. (самата дата на раждане е ирония, от която блика хумор на талази). Завършва българска филология в Софийския университет, а в средата на 60-те става редактор във в. „Народна младеж“ и в. „Стършел“.
След това идва столичният Сатиричен театър, където ще се изреди поредица от негови пиеси. „Римска баня”, „Сако от велур”, „Рейс”, „Максималистът” , „Животът, макар и кратък”, „Балкански синдром”, „Мамут”, „От другата страна”, „Зимните навици на зайците”. Стратиев става директор на театъра, но постига едни от най-знаковите си успехи в киното. Безспорно тук споменаваме отново „Оркестър без име”, който е неделима част от българската памет и култура. Негови книги и пиеси са превеждани на руски, английски, френски, немски, полски, чешки, словашки, сръбски, румънски, унгарски, турски, гръцки, италиански, испански, финландски, шведски, хинди, арабски, китайски, монголски; a пиесите му са играни във всички театри в България. Поставяни са в СССР, Франция, Германия, Италия, САЩ, Унгария, Полша, Финландия, Швеция, Сирия, Гърция, Индия, Югославия, Китай, Куба, Мексико.
Понякога един автор може да бъде усетен и представен единствено чрез творчеството си. Такъв е случаят и със Стратиев, затова на днешния ден на независимостта ви представяме няколко негови творби, които все още жилят, разсмиват, натъжават.
***
Българският модел
„Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене.
Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.
И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.
У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук – Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хората, а при нас – цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.“
***
Развод по български
„Държавата се разведе с културата.
Несходство в характерите.
Грандомания, графомания и блудство.
Нанасяне непоправими щети на първата.
Заболяване от болест, представляваща сериозна опасност за живота и здравето на поколението и на другия съпруг. Нещо повече – държавата оспорва произхода на децата и не ги припознава за свои.
Твърди, че били оплодени изкуствено.
Заченати с друг материал.
И търси разсиновяване.
Обвинява другия съпруг, че е недееспособен.
Настоява, че бракът бил във фалит.
Изчерпване на моралните и материалните ресурси. Културата, която е изхвърлена на улицата, оспорва решението и от своя страна твърди, че цялата вина е на държавата. И че ако е блудствала, виновна за това е държавата, която е сводничела и свеждала културата при това блудство.
Морален и физически подбудител.
И че тук имаме действие против волята на лицето.
Което на всичко отгоре било непълнолетно. И не е разбирало в най-пълна достатъчност смисъла на своите действия.
Освен това културата твърди, че държавата се е облагодетелствала неправомерно и незаконно от нея по време на брака.
Налице е користно поведение на една от страните в противоречие с интересите на другата.
Облагодетелстването било от морален и материален характер, И е нанесло непоправим ущърб на културата.
Държавата упражнявала непрекъснат душевен и физически тормоз, включително чрез трети лица.
От Шести отдел.
Културата търпяла всичко само заради децата.
През цялото време е била вярна на другата страна.
Въпреки нейната уродливост.
Беше представен многоброен веществен доказателствен материал за горното – книги, филми, песни, картини, които съдът прие за сведение. Културата твърди, че допреди две години бракът бил хармоничен.
Изключенията съществували и в най-добрите семейства.
Свидетелите потвърдиха това.
Сега се водят спорове относно издръжката и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.
Поставя се въпросът и за името, което съпрузите или единият от тях ще могат да носят за в бъдеще.
Културата е съгласна да не се нарича вече социалистическа. И да вземе новото име на съпруга си.
Или да остане с моминското си име.
Въпросът е само държавата да й осигури пълна издръжка.
Държавата отговаря, че право на издръжка има само не виновният за развода съпруг.
Културата се кълне, че е напълно невинна.
Делото продължава.“
Прочетете другите материали от поредицата ни #Будителите:
Филип Станиславов, Строителите на следосвобожденска България, Димитър Димов, Петър Берон, Панчо Владигеров, Александър Екзарх, Райна Княгиня, Дими Паница, Гоце Делчев, Захарий Стоянов, Уилям Гладстон, Лиляна Паница, Георги Марков и Екатерина Златоустова