Не знам дали е само български подход, но неговата специфика е „чаровна“ – вместо да си изпълняваш писмено поетите ангажименти – и за които партньорите ти многократно напомнят, че не го правиш, – ти решаваш, че може и да не ги изпълниш, като „почерпиш“: я Фратини със ски в Боровец (ключов момент за нашето членство); я Юнкер с щедра подкрепа; я Макрон с пищни приеми. Но ядец – Холандия, Германия и Австрия са упорити, че ангажиментите не се спазват. Не знам дали съм прав, но първите май са склонни да българизират Европа, а вторите отказват, защото искат България да се европеизира.
Мисля, че доста хора в България постоянно разсъждават в термините на геополитическите интереси, заради които не ни искат. Но забравят простата истина, че ЕС ни прие под условие – кардинална съдебна реформа, за да изпълним критерия от Копенхген – върховенство на правото. И заради което и до днес сме под наблюдение. Е, какъв Шенген, какви пет лева? Нали не може да влезеш на втория етаж, преди да си минал през първия в една къща?
„На въпрос за предложението на Юнкер за незабавно приемане на Румъния и България в Шенген холандският премиер отговори: „Не сега. Противопоставяме се. Има твърде много опасения за контрола на границите и корупцията“.
Германия също не иска нови страни да се присъединяват към шенгенското пространство за свободно движение в близко бъдеще, заяви германският вътрешен министър Томас де Мезиер. Той по принцип споделя визията на Юнкер, но уточни: „За да сме честни обаче, ще има дълъг път за изминаване“.
Австрийски политици също изразиха съмнение, че България и Румъния ще могат да изпълнят изискванията в областите на икономиката и сигурността за влизане в Шенген и в еврозоната.
*Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.