20 милиона артефакта вероятно са унищожени в Националния музей в Рио де Жанейро. Учените и официални лица описват пожара като непоносима загуба на човешка история, която вероятно е причинена от години неглижиране и недостатъчно финансиране. Музеят е основан няколко години преди основаването на самата държава.
В него се пазеха артефакти от световно и регионално значение: метеорит с тегло няколко тона, динозавърски кости, египетски саркофази, вещи на Дом Педро I, който обявява независимостта на Бразилия от Португалия през 1822 г. Архивите, които също горяха, съдържат текстови и звукови материали, документирали местните диалекти и езици на Бразилия. Антрополозите се надпреварват с времето, за да запазят тези изначални езици, много от които изчезнаха завинаги. В музеят се помещаваха и останките от Лузия, най-старият скелет в Западното полукълбо, който дава на учените шанс да разберат факти за миграцията към Америките, колонизирането на региона, както и човешката история. Лузия бе на възраст 11 500 години.
Милиони страници изследвания и книги са захранвали пламъците. Случилото се е трагедия за учените в Бразилия, за много от които делото на живота им приключва дотук. Тезите и проучванията, над които се работи в музея, са унищожени завинаги, както и лабораториите в които е работено. „Дори не мога да ви кажа каква е стойността на загубеното“, казва палеонтологът Димила Моте.
„Що се отнася до проучванията, които правя цял живот и смятах да продължат, всичко е загубено“, казва Маркъс Гуидоти, бразилски етномолог пред National Geographic. Той работи над специфичен вид насекоми от семейство Tingidae, но пожарът най-вероятно е унищожил една от най-големите колекции в света на насекомите, както и колекция от пет милиона членестоноги. „Това не може да бъде заменено и е ключово за разбирането на вида“, казва той.
Някои от артефактите са оцелели, но е твърде рано да се каже кое е възстановено и кое – загубено завинаги. Палеонтолози се надяват, че някои от металните шкафове, които са съдържали фосили, може би са оцелели в огъня.
Пожарът бе като „лоботомия на бразилската памет“, заяви Марина Силва, бивш министър на околната среда и водите и кандидат в предстоящите президентски избори.
Хиляди протестиращи обвиниха за пожара години на строги спестявания и липса на финансиране, както и липса на модернизация в самия музей. Горящата култура и история се превръща в символ за гневните бразилци, които живеят в държава с висок процент на безработица и замразен икономически растеж, разказва Washington Post.
Зам.-директорът на музея Луиз Дуарте заяви, че: „Това е непоносима катастрофа. Това са 200 години от наследството на държавата. 200 години памет. 200 години наука. 200 години култура, образование.“
Основан през 1818, музеят е най-старата научна институция и една от най-големите и най-познаваните музейни институции в Латинска Америка. Самата сграда също е от изключително историческо значение: в нея се помещава португалското кралско семейство в изгнание от 1808 до 1821 г., след като бягат в Рио де Жанейро от Наполеон през 1807 г. Императорите на Бразилия, вече след обявената независимост, също са живели в сградата.
Историята на местното население също понася огромни щети. Националният музей бе дом на световноизвестни колекции от предмети на местни племена, както и аудиозаписи на местни езици от цяла Бразилия. Някои от тези записи са на езици, които вече не се говорят. „Вече не може да ги изучаваме, не може да разберем какво са правили предците ни. Сърцето ми е разбито“, казва бразилският антрополог Мариана Франсозо. В понеделник се получиха данни, че пепел на изгорени документи – някои все още с видими илюстрации и бележки – валят от небето на повече от километър от Националния музей.
Дуарте обвинява правителството за недостатъчно финансиране и остарели мерки за сигурност. Система за предотвратяване на пожари е трябвало да бъде инсталирана. Още през 2004 г. официална инспекция предупреждава за опасно свързване на жици и кабели, както и ниски стандарти за сигурност, които рискуват катастрофален пожар.
От 2014 насам Националният музей не е получавал пълния си годишен бюджет от едва $128 000. Тази година той получава $13 000. През 2015 той трябваше временно да затвори вратите си, тъй като не можеше да плаща на чистачите и охранителите си. Кураторите организираха благотворителни поправителни работи, за да възстановят повредени от термити елементи в една от най-популярните изложбени зали. През май т.г. десет от 30-те изложби на музея бяха затворени поради лошо състояние. Бразилският вестник Folha de S.Paulo алармира, че стените на музея се люпят и има голи електрически кабели. Двете пожарни станции в близост до музея са празни, като пожарникарите трябва да използват водоноски и да изпомпват вода от парка Quinta da Boa Vista, в който се намира музеят.
Въпреки правителствените обещания за възстановяване на музея, както и за мерки за оставащите културни институции в Бразилия експерти посочват, че това далеч не е достатъчно. Бразилия продължава да орязва бюджета за наука и култура, като през март 2017 г. правителството намали средствата за наука с 44%, а в края на миналата година предложи намаляване с още 16%.
Междувременно местни студенти вече работят за възстановяването на проекта, като молят всеки, който притежава снимки, видеа, дори селфита на колекцията и изложбите, да ги изпрати.
„Вървиш през тази сграда, където са корените на тази невероятно богата и жива страна, виждаш как хората са горди да видят фосилите на бразилските динозаври – животни, уникални за тяхната страна. Когато разбрах за пожара и казах новината у дома, синът ми се разплака. Той бе съсипан“, казва Емилио Бруна, еколог в Университета на Флорида, който често посещава Националния музей в Бразилия. „Музеите са живи, дишащи хранилища на това, което сме като хора и на пътя, по който сме стигнали дотук, на света около нас“, добавя той. „Тези насекоми, забучени с карфици в кутии, тези риби в буркани, или това наметало от пера, които виждате на изложба – това представлява малко парченце от онова, което сме като хора, като човешки същества, като част от по-голям свят. И когато тези артефакти са изгубени, ние губим част от самите себе си.“
Снимка: FABIO TEIXEIRA, PICTURE ALLIANCE VIA GETTY IMAGES
