9 май не трябва да е дата, която ни разделя, а която ни обединява. Разбира се, че Втората световна война и милионите загинали в този най-ужасен кошмар в човешката история не трябва да бъдат забравяни нито за ден. Нито за миг. Разбира се, че не трябва да се подценява приносът на никой, който се е изправил срещу злото, въплътено в нацистката машина и съюзниците й. Но споменът за Втората световна война не трябва да бъде пропаганден фетиш, който да служи за хипнотизирането на хора с цел безпрекословното им подчинение на един деспотичен режим, който отново потъпква свободата, арестува деца, убива хора заради възгледите им.
Споменът за Втората световна война трябва да утвърждава тези хуманни ценности, на свободата и човеколюбието, на солидарността, на многополюсния свят, загърбването на които доведе до ужасите на нацизма, сталинизма, до глобален сблъсък между тези, които искат да отнемат свобдата, и тези, които се борят за нея. Именно за да бъдат съхранени и утвърдени тези ценности, на 9 май 1950 година Франция и Германия поставят началото на европейското обединение, за да не се повтарят никога повече ужасите на Втората световна война.
За тези 68 години Обединена Европа е постигнала много. Безпрецедентно икономическо развитие, траен мир, свобода на територията на целия континент, обединяването на Източна и Западна, на Северна и Южна Европа. Траен мир, какъвто никога преди това не е имало на територията на Стария континент.
Но както винаги се случва в човешката история, никое добро не може да бъде съхранено, ако не бъде оценено и отстоявано. Днес Обединена Европа е изправена и пред изключителни изпитания, от които зависи бъдещето на всеки от нас. И колкото и клиширано да звучи, на мира и сигурността в глобален мащаб.
За мен тези изпитания са няколко – прекомерната професионализация и откъсване на политическия живот в държавите от ЕС от действителността и живия живот. Меркантилизацията на обществото и превръщането на пазара и парите в основна ценност, особено в Източна Европа, процес, който ни прави безчуствени към нематериалното, което винаги е определяло развитието на човешкото общество. И подценяването на перверзните ефекти на информационната революция, които заплашват свободното общество.
И не трябва да имаме никакви илюзии, че тези слабости вече са усетени и се използват умело от тези, които виждат и употребяват обществото в добре познатите форми на тирания, унищожаване на свободата и тотален контрол в името на собствената им власт, интереси и богатство. Ако не разберем това, ако не оценим всичко, което Обединена Европа ни дава, ако не се преборим тя да преодолее изпитанията, ако се оставим на стихията на меркантилизма, материалното осъзнаване на действителността, на унищожаващите последици на моралния релативизъм и на сирените на новата гьобелсова пропаганда на режима на Путин, на явните и скрити съюзници на този режим, който се опитва да потопи отново Европа в несвобода и разделение, напълно заслужено ще преживеем отново много неща, които след Втората световна война и краха на руския тоталитарен комунизъм никога повече не трябваше да бъдат възможни.
