SHARE

От Financial Times разказват за това, че бившият IT хъб на Съветския съюз се бори да стане технологична столица на Балканите. Но статията започва с представянето на една страхотна инициатива – Уча.се – портал за видеоуроци, с които да се представи цялото учебно съдържание.

Идеята е на Дарин Маджаров, докторант по компютърни науки в Белгия, на когото му било втръснало да помага на малката си сестра с природните науки по Skype. За това той зарязва доктурантурата, връща се в София и създава учебната платформа.

“Неговия сайт “Уча” стартира благодарение на финансиране от 30 000 евро от Launchhub, местен инвестиционен фонд, подкрепен от Европейския фонд за инвестиции и програмата за стартиращи проекти на ЕС “Джеръми”. Още двама български бизнес ангели допринасят с 200 000 евро, а от тази година Ucha.se ще се опита да излезе на печалба”, предава Financial Times.

“За 20 лв., цената на едно ястие, можете да се запишете за цяла година уроци, покриващи всички предмети от националната образователна програма”, казва г-н Маджаров.

„България се бори да застигне Централна Европа, където икономиките на евтино производство и износ се опитват да се преобразят в иновативни и креативни индустрии. Едно поколение на инженери и програмисти със западно и глобално мислене днес помагат на страната да стане технологична столица на Балканите”, пише изданието и допълва, че компютърните специалисти и инженери вече не се опитват да имигрират към САЩ и Германия, а IT секторът допринася за над 3% от БВП на страната.

“София и Пловдив са се превърнали в процъфтяващи центрове за аутсорсинг”, но някои предприемачи се притесняват, че задаващият се недостиг на кадри ще подкопае надеждите на България за регионален IT център.

“Университетите нямат ресурса да преподават последните умения и ще сме изправени пред ситуацията, в която търсенето е по-голямо от предлагането”, казва Роди Дервишев, основател на Sibiz, който 13 години е работел в калифорнийската Силициева долина, преди да се върне в България.

Страната също така привлича чуждестранен бизнес. Такъв е случаят с украинеца Влад Елиш, който мести компанията си Speedflow Communications си от Украйна в България, а заедно с него идва и екипът му от 50 души.

“Цените са малко по-високи, но има много талантливи хора тук и няма политически риск”, споделя преместилият се украинец.

Не само IT предприемачи искат да се местят в страната ни. “Който не може да си плаща осигуровките в съчетание с високите данъци в Гърция, може да си хване семейството и да иде в България.” Това е мнението на шефа на Фонда за осигуряване на упражняващите свободни професии Димитрис Цакирис. Думите му навлякоха сериозни критики от гръцките медии и граждани.

След гневните реакции Цакирис каза, че изявлението му е изтълкувано погрешно, и уточни, че гърците не бива да търсят начини за избягване на данъци и осигурителни вноски.

За българско-гръцките отношения в енергетиката предава отново Financial Times. “Малък, но важен газопровод ще намали зависимостта от Русия”, пише изданието за интерконектора между Комотини и Стара Загора, чието изграждане ще започне следващата година.

“За първи път се заговори за проекта през 2009 г., след като Русия прекрати доставките за газ през Украйна по средата на зимата заради финансов спор. Но проектът за 220 млн. евро първоначално бе изправен пред проблема, че не можеше да намери финансиране извън правителствата на София и Атина. Това се промени, след като Южният газов коридор стана ключов за опитите на ЕС да диверсифицира доставките си”, казва пред медията изпълнителният директор на проекта Теодора Георгиева.

Проектът ще бъде подпомогнат с 45 милиона евро от фондове на ЕС и освен че ще намали зависимостта от Русия, ще помогне за доставянето на газ от Азербайджан.

Дипломатическият скандал с шефа на ЮНЕСКО Ирина Бокова е анализиран от Economist. Израел замрази отношенията си със световната организация в знак на протест срещу резолюция, с която организацията обявява, че светите места на Хълма на храма в Ерусалим не могат да се свързват с еврейската вяра.

На практика ЮНЕСКО обяви, че хълмът е единствено ислямски свещен обект, което предизвика острата реакция на израелското правителство. Резолюцията бе подкрепена от 24 държави – вкл. Русия и Китай, – но отхвърлена от САЩ и пет членки на ЕС.

В резултат от скандала Ирина Бокова се разграничи от текста. От Economist предават, че в доклада е имало и положителни за Израел неща като важността на Стария град на Ерусалим и липсата на обвинения, каквито са присъствали в предишни версии на текста.

„В крайна сметка по-важно от реториката, използвана от ЮНЕСКО и нейните членове, е това, което действително се случва всеки ден на тази свещена земя. В бурната история на Ерусалим е имало периоди на жестоко насилие и времена на прагматично съжителство. При всички скорошни напрежения настоящата ситуация все пак клони към втория край на спектъра. Израел все още управлява свещения хълм в Ерусалим като обект, който предимно се използва от мюсюлманите”, пише изданието и допълва, че повечето евреи все още спазват религиозната разпоредба да избягват моления на хълма, въпреки че някои искат да отменят нормата.

“Докато този вид прагматично съжителство продължава, мирът в Светия Ерусалим може и да издържи; но ако някой се опита веднъж завинаги да разпредели религиозното недвижимо имущество на града, навярно ще последва война. Ето защо небрежно формулирани резолюции на ЮНЕСКО представляват реална опасност, а не просто политическа дрязга.

Тази седмица Ройтерс отново припомня наложената забрана в България за носене на облекла и обръща внимание, че „Амнести Интернешънъл“ са разкритикували законодателството.

В турските медии се появи информация, че България е предала на южната ни съседка седем последователи на Фетхулла Гюлен, който властите в Анкара обвиняват за опита за преврат в страната. От Balkan Insight и EurActiv предават, че позицията на властите, че седемте мъже, престояли в България един ден, не са потърсили убежище в страната.

„Този път обаче на естрадираните лица не е било дадено правото да потърсят правна защита, тъй като властите са ги предали на основание на споразумението за реадмисия между България и Турция от 1968 г.”, предава EurActiv.

Омбудсманът Мая Манолова заяви, че не е била уведомена за тяхното експулсиране, а от МВР са длъжни по закон да го направят. Според Манолова не е трябвало да се пристъпва към незабавното им предаване на турските власти, дори и вътрешното министерство да е имало основание.