Лошият президент и добрите сили

Трябваше и президентът Зеленски да дойде по покана на правителството ни (не и на президента ни), за да завали и последният порой от катарзиси по отношение на подкрепата на „добрите сили“ за Радев и втория му мандат за държавен глава.

ПППП сега били „прогледнали“ за Радев, видиш ли. Той умело се прикривал, когато вдъхновено лепяха „шестиците“ по профилните си снимки във Fb и публикуваха заклинанието: „С Вас сме, г-н Президент!“.

В малко по-добра изходна позиция бяха, разбира се, ДБ, според които никога официално не го били подкрепили. Всъщност и това не е вярно, тъй като Зелено движение (част от ДБ) приеха партийно решение за подкрепата на Радев на втория тур на президентските избори през ноември 2021 г. 

Да припомним всичко онова, което се знаеше за Радев ПРЕДИ президентските избори през ноември 2021 г.:

1. че е избран по „плана Решетников“ – нищо, че през 2016 г. единствената БГ медия, която написа за него беше Терминално. E, малко по-късно го потвърди и The Wall Street Journal, но по този въпрос имаше „мижав интерес“ в БГ медиите, та чак до 24 февруари 2022 г., когато Русия нападна Украйна и започна войната, която Радев нарича “специална военна операция” по заказ от Москва;
2. че по време на цялата си предизборна кампания през 2016 г., включително и в телевизионния дебат с кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, повтаряше, че в Крим се вее руския пряпорец, а това означава, че Крим е руски. Призоваваше да се пита външният министър (тогава) Даниел Митов „откъде ще си извади виза, ако иска да отиде в Крим? От Русия или от Украйна?“ И на никого в БГ медиите, дори и в тези, които минават за „сериозни“, не му хрумна да провери, откъде е заимствана тази позиция. Нелицеприятният отговор на този въпрос е, че това беше актуалната тогава пропагандна опорка на Кремъл – „Крим de jure може да принадлежи на Украйна, но de facto e руски!“ Впоследствие руските пропагандатори я изоставиха, заради пълната ѝ неоснователност от гледна точка на международното право;
3. че още в първите интервюта за международни медии, които Радев даде през 2017 г. (например интервюто за France24 от 14 януари 2017 г.) той предричаше скорошно премахване на санкциите срещу Русия, тъй като вредели и на двете страни (друга кремълска опорка). По отношение на анексирането на Крим от Русия Радев призоваваше за „реализъм и прагматизъм“ и отново си повтаряше заученото за руския флаг, който се вее над полуострова;
4. че от ден първи на заемането на длъжността си се превърна в най-енергичния адвокат в Брюксел на сваляне на санкциите, наложени от ЕС на Руската федерация. За да защити тази позиция той отиде в сърцето на съюза на крилете на военен самолет “Спартан”;
5. че се заобиколи със съветници и администрация – преимуществено пенсионирани военни – които го консултираха не само по военни въпроси, но и по такива като „икономика и инвестиции“ и дори „младежта и спорта“. Остатъкът от администрацията беше резервирана за открити застъпници на руските интереси у нас – секретарят по вътрешна политика Николай Копринков („Копринката“), близък с руския гражданин и почетен консул на Русия в Пловдив, Георги Гергов и лидер на Движение “Русофили” (през което официално минава връзката с ген. Решетников и неговия институт в Москва) или началникът на кабинета Иво Христов, бивш редактор в лявото списание „A-specto“, основен рупор на Кремъл в страната ни, който дълго време на поста си в президенството бе лишен от достъп до класифицирана информация или иначе казано – до тайните на НАТО и ЕС;
6. че не реагира на нито един от скандалите в съдебната система и особено на неприкритото влияние на Главния прокурор (първо Сотир Цацаров, а после – Иван Гешев) върху политическия живот в страната. Напротив, когато беше сезиран от председателя на Върховния касационен съд, Лозан Панов, с искане да проведе независимо разследване по скандала, станал известен като „ЦУМ-гейт“, Радев заяви, че няма да се намесва в „крамолите“ във Висшия съдебен съвет. Едва по-късно (на 9 юли 2020 г.), когато брадатите мутри от преторианската гвардия на Гешев (Бюрото за защита на свидетелите) нахлуха в президентството и започнаха да извършват претърсвания и изземвания, Радев се осмели да излезе с високо вдигнат юмрук и призиви „Да изхвърлим мафията от прокуратурата! Мутри вън!“. Потвърди се народната поговорка: „Ако мечката играе в съседите, ще дойде и у вас“. Акция, която буди сериозно съмнение дали не беше предварително режисирана с цел да произведе един фалшив герой в пръв борец срещу мафията.

Правителството на Четворната коалиция си беше правителството на Радев

Много скоро след изборите залогът за подкрепата на Радев от ПППП и ДБ стана ясен и публично – двете политически формации влязоха в Радевата четворна коалиция. Само слепец можеше да не види, че архитект, кръстник и покровител на тази правителствена коалиция е именно Радев. В нея участваха само партиите, които го подкрепиха на президентските избори – ПППП, ИТН, БСП (направиха го открито), както и ДБ (които не издигнаха свой кандидат за президент и бламираха независимата кандидатура на Лозан Панов, издигнат от Инициативен комитет). Другите партии в следващия парламент имаха свои кандидати на президентските избори. ГЕРБ-СДС издигнаха Анастас Герджиков, Възраждане – собствения си лидер Костадин Костадинов, а ДПС – също лидера си (Карадъйъ). 

Радев беше и пълноправен участник в тази Четворна коалиция. Той запази за себе си целия сектор „Сигурност“ – министър на отбраната стана служебния премиер на Радев, Стефан Янев. На другия „човек на Радев“ – Бойко Рашков – беше даден поста на министър на вътрешните работи. Едва по-късно – след падането на правителството на Четворната коалиция – Рашков ще се присъедини към ПППП и ще стане народен представител от тази партия в XLVIII народно събрание и XLIX народно събрание. Тогава и двамата споменати не бяха представители на нито една от политическите сили, представени в правителството – нито на ПППП, нито на ДБ, нито на ИТН, нито на БСП. Те представляваха петия коалиционен партньор – Румен Радев. 

Така, както Георги Първанов е сочен за архитекта на т. нар. „Тройна коалиция“ през периода 2005 – 2009 г. (на БСП, НДСВ и ДПС), на още по-сериозно основание следва да считаме Радев за създател на „Четворната коалиция“ между ПППП, ИТН, БСП и ДБ. Нещо повече, Радев упражняваше много по-сериозно влияние върху правителството на Кирил Петков, отколкото Георги Първанов върху правителството на Сергей Станишев. „Тройната коалиция“ реално се ръководеше от съвета на силните лидери на трите партии – Станишев, Сакскобурггостки и Доган. Радев, обаче, имаше „свои хора“ в правителството на Петков и изземваше доста успешно (особено в началото, след формирането му) голяма част от функциите на премиера в европейските институции и в НАТО. Почти всички членове на МС от ПППП (при това най-важните за цялото правителство) са били част от служебните правителства на Радев – премиерът Кирил Петков, вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, вицепремиерът Калина Константинова (била е заместник-министър на икономиката в служебните правителства на Стефан Янев), министърът на вътрешните работи Бойко Рашков, министърът на отбраната Стефан Янев, министърът на образованието и науката Николай Денков, министърът на иновациите Даниел  Лорер (бил е съветник в кабинета на служебния министър на икономиката Кирил Петков и председател на Комисията по прозрачност към Министерството на икономиката). Георги Първанов не може да се похвали с нито един член на правителството на Сергей Станишев (2005-2009 г.), чието назначаване се дължи пряко и непосредствено на президента. В правителството на Кирил Петков има седем такива министри, включително самия премиер.

Радев и неговото задкулисие от политиженери

Правителството на Четворната коалиция реално падна едва тогава, когато Румен Радев оттегли подкрепата си за него. И това е факт. Нахлуването на Русия в Украйна и началото на агресивна, завоевателна война в Европа, 77 години след края на Втората световна война, катализира процесите в правителството на Кирил Петков. А не това, което “прогресивните демократични” медии и инфлуенсъри наричат – мафията (нищо, че довчера тази мафия беше коалиционен партньор). Първоначално, премиерът припяваше в рефрена на Румен Радев, че Руската федерация ще спечели войната до дни. След това, обаче, получи ясни сигнали от евроатлантическите ни партньори и „обърна плочата“. Уволнението на Стефан Янев на 1 март 2022 г. (само няколко дни след избухването на войната в Украйна на 24 февруари 2022г.) беше точката на пречупване в отношенията на правителството с президента Радев. Макар да отне седмица на Кирил Петков да се осмели да му поиска оставката във връзка с настояването му, че случващото се в Украйна не е война, а специална военна операция, то беше абсолютно наложително, за да запази България, поне привидно, евроатлантическия си курс на развитие. За всички беше ясно, че това уволнение е поискана „отвън“. Иначе на Кирил Петков нямаше да „поникнат криле“, за да освободи Янев.

След освобождаване на „неговия човек“ от правителството, държавният глава предприе курс към сваляне на правителството. Отне му само 5 месеца, за да изпрати „четворната коалиция“ в историята на 2 август 2022 г. Горе-долу толкова му отне и да я създаде. Не на Радев. Той е само аватар на „ченгесарската“ и „библиотекарската“ кохорта в собствената си администрация, която реално еднолично управлява България от 2020 г., която неуморно се занимава с политическо инженерство. ПППП и „Български възход“ са само част от примерите.

Можем да дадем много други. Да си спомним например за Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ На изборите през април 2021 г. в нея влизат следните партии и организации:

• Изправи се.БГ, с лидер Мая Манолова;
• Движение 21, с лидер Татяна Дончева;
• Единна народна партия, с лидер Валентина Василева;
• Движение „България на гражданите“, с лидер Димитър Делчев;
• ВОЛТ, с лидер Настимир Ананиев;
• Движение за национално единство и спасение (ДНЕС), с лидер Анжелика Цокова;
• Земеделски народен съюз (ЗНС), с лидер Румен Йончев;
• Отровното трио, с лидер Николай Хаджигенов.

Всички тези политици нямаше как да разчитат на това да се изкачат толкова високо на политическия небосклон без помощта на политинженерите около Радев. Те също безапелационно го подкрепиха за преизбирането му. Коалицията получи на изборите през април 2021 г. около 5% от вота и влиза в XLV народно събрание. Резултатът се повтаря и на изборите от 11 юли 2021 г. за XLVI народно събрание. По-късно тази сглобка започва да се рои. Изправи се.БГ с лидер Мая Манолова разчита изцяло на Радев на изборите „2 в 1“ през ноември 2021 г., когато върви навсякъде заедно с него по предизборни обиколки и прави своята кампания на гърба на тази на Радев. ВОЛТ на Настимир Ананиев става мандатоносител на ПППП. Оттогава лидерът на тази маргинална формация е несменяем народен представител в последните три парламента от партията на Петков и Василев. Велислав Минеков от Отровното трио е участник в множество служебни правителства на Радев, докато президентът не му би шута покрай скандалите в Народния театър „Иван Вазов“.

Поривът за политинженерство покрай Радев съвсем не е отслабнал и тепърва можем да очакваме да се роди поне още една „президентска“ партия, с която самият Радев ще влезе в парламентарния живот на страната след края на мандата си. 

Дотогава, ще бъдем свидетели на откъслечни и откровено фалшиви призиви на част от „градската десница“ за импийчмънт на „фалшивия герой“ Радев. Но когато Радев действително наруши Конституцията и това беше констатирано от самия Конституционен съд с назначаваното на министър с двойно гражданство, ДБ предпочетоха да си замълчат и да ударят едно рамо на президента за втори мандат, предвкусвайки получаването на някое и друго министерство. Нищо, че както самият Иван Костов каза в едно свое телевизионно участие: „Аз не видях какви ползи ни донесе участието в това правителство!“

Така или иначе фактите са това, което са – прогресивните демократи павираха пътя на Радев и всичко, което имаме днес като последствия в обществено-политическия ни живот, причинено от него и кохортата му от ченгета. Но те, очевидно, обичат да си взаимодействат с ченгета. На този фон е трудно да повярваме в максимата, че “пътят към ада е послан с добри намерения”. Наивниците, които вярват в добрите намерения на добрите сили стават все по-малко.