Русия води и окуражава „активни мерки“ за дестабилизиране и объркване на правителствата и обществото в Европа, която трябва да се обърне към собствената си уязвимост и да „поправи покрива, вместо да се надява, че дъждът ще спре. Това означава „да се адресира упадъкаът на демокрацията в някои части от континента“ – сред които България, наречена троянският кон на Европа. Това е акцентът в доклада на Марк Галеоти „Контролиране на хаоса: Как Русия управлява политическата си война в Европа“, публикувано в началото на месеца от Европейския съвет за външна политика.
Дестабилизирането се случва посредством различни „актьори“ – от официални лица и медии, военни заплахи, бизнес лобита до шпиони, като страната има различни приоритети в различните държави. Въпреки това съществува усилие за координиране на тези операции.
„Там, където институциите са слаби, Русия дори може да опита да овладее държавата, какъвто е случаят с България. Амбицията – макар и посрещана със силна съпротива от мнозина в страната – изглежда, е да се изградят мощни мрежи от съюзници и клиенти в страната и в същото време България да бъде оставена да бъде член на НАТО и ЕС именно за да играе роля на „троянски кон„, пише Галеоти.
„Макар че вероятно е прибързано и нечестно да се твърди, че България вече е „в напреднала фаза на овладяване на държавата“, стряскащо е до каква голяма степен политически, културни и икономически интереси често са обвързани с руската петролна компания „Лукойл“ и различните поделения на тази най-голяма компания и данъкоплатец в страната. Особено показателен е начинът, по който български медии създават и разпространяват проруски истории не заради натиск или обещания, дадени им от Москва, а защото за тях вече има готов местен пазар. Това задвижва и политическия процес, което предполага, че в България вече се върти един порочен кръг независимо от руските действия.“
Докладът анализира в дълбочина местните фактори, които дават благоприятна почва за руско влияние:
„Най-доброто, на което може да се надява Москва там, където институциите са силни, е всяване на безредици и окуражаване на местните разделения и несигурност с надеждата да отслаби силната роля на въпросната държава. Например подробно проучване на съобщения, излъчвани в Швеция през руски медии, показва, че мнозинството от тях са относно представянето на Запада като лицемерен, заплашителен и намиращ се в криза. Подобен пример е хакването на френския телевизионен канал TV5 през април 2015, но тогава не се излъчва московска пропаганда, а джихадистки съобщения уж от КиберХалифата на ДАЕШ. Целта е да се предизвика паника, да се играе на струните на националистическото дясно, да се насочи националното внимание към Близкия изток. В крайна сметка целта на подобни операции е в есенцията си да се постави под въпрос западната политика и институции“, се казва в доклада.
Въпросните заглавия от посочените примери са категоризирани, като най-преобладаващите клъстъри от думи са „Западът е в криза“, „Западна агресия“, „Западът е зъл“, „Международна симпатия и сътрудничество с Русия“, „Провал на западната политика“.
Обратно – в страните, в които институциите са слаби, каквато е и България, Москва се насочва директно към държавата, търсейки влияние по различни въпроси, например санкциите по повод анексирането на Крим (за които президентът Радев например апелира открито да бъдат премахнати). Докладът дава пример с Виктор Орбан, който не е директен съюзник на Москва, но играе ролята на смутител в ритъма на ЕС и Кремъл се старае да окуражава това изпълнение чрез рупорите, които вкарват антиамерикански и особено антируски наратив, работещ в духа на пропагандата на правителството, както и социалния консервативизъм на унгарците.
„Вижте, ние водим международната политика по същия начин, по който водим война – с всички средства, всяко оръжие, до последната капка кръв. Но също както по време на война ние зависим едновременно от стратегията на генерала в командването и от смелостта и инициативността на войника в окопите.“
С тези думи на бивш руски чуждестранен дипломат започва докладът. А до момента в частност вътрешната и отчасти външната политика на България твърдо потвърждава смелостта и инициативността на „войниците“, някои от които са избрани с подкрепата на Кремъл.
