Тотална погнуса от процесите в България. Вероятно това е чувството, което споделят милиони в страната. Това е и усещането, което властта цели – по съветски, разделяне на обществото и тоталното му отвръщане от гражданските и демократични процеси. Обезсмислянето на информацията като средство за борба с несправедливостта, размиване на фактите посредством пропаганда, насаждане на чувство за безнадеждност пред статуквото.
Медии, които са толкова “неутрални”, че са провал в задачата си да бъдат остра опозиция на абсурдите на властта. Жалко се сгромолясват в изконната си мисия да бъдат посредник между гражданите и държавата, забравили са и етичното си задължение да стимулират критическа мисъл у обществото си. Вместо болезнената истина предлагаме лайфстайл. Отлично – като за рупори на властта.
Правосъдна система – бастион, построен по обществена поръчка. Строителят е спестил от материал и мисъл – толкова зле, че всичките дупки и вратички в крепостната стена позволяват корупцията безнаказано да превземе територията и да върши каквото си иска. Тя оправдава неоправдаемото, неглижира престъплението и функционира избирателно тогава, когато някой отгоре има сметки за разчистване.
Премиер, президент и опозиция, чиито видими несъгласия и повърхностни различия – въпреки пародийната бурлеска, която представляват – не успяват да прикрият колко еднаква всъщност е политическата им адженда.
Арестите и натиск на дребно над онези, които са неудобни; схемите с държавни предприятия; елит, който агитира за принадлежност към Русия, докато се захранва жадно с европейски пари; министри, държавници, администрация – агентурни чиновници и апаратчици. Липсата на съдебна реформа; пълният провал на държавното образование, бълващо като на конвейерна лента загубени души.
Всичко това създава гражданска апатия. Създава и емигранти. Създава и въпроси, които на пръв поглед нямат отговор.
Колко пъти сме говорили за това? Защо няма политически позиции, защо няма резултати? Защо Естония и Румъния успяха, а България се проваля плачевно?
Електоралният пазар в либералната демокрация се нарича така, тъй като политическите играчи “продават” своите политики, идеи и идеологии за валутата на гласовете на електората.
Демократичният пазар на България в момента напомня на супермаркет от комунизма – жалка имитация на западна идея, пълна с идентични стоки, монополизирана, без конкуренция и реална алтернатива. Илюстрацията изглежда така: с гласовете си купувате гнили ябълки, а крехкото месо не идва от държавата, а (при повече късмет) от баба ви на село (в случая ЕС). А политическата продукция се изнася – по стар навик, отново в полза на интересите на Москва.
Може би рядко в историята българинът се е намирал на такъв кръстопът, на какъвто е поставен в момента. Изправен пред две решения, всяко от които ще има своите последствия. За пръв път българинът е напълно свободен да вземе това решение сам.
Първото е лесно и не изисква поемане на отговорност: тотално рухване в ръцете на властта, която ще ни понесе по път, по който вече сме вървели. Вяра на пропагандата, която гради за нас един илюзорен свят, докато всъщност живеем в друг. За нас ще остане deja vu-то, а за идните поколения – историческата борба България отново да бъде водена към демократично съществуване.
Защото предадем ли се, нашата държава няма да бъде част от бъдещето – това казват и европейските ни съюзници, това знаят и атлантическите ни партньори. Френският президент заяви ясно и на висок глас – поколението от сомнамбули няма да движи Европа.
Второто решение не дава лесни отговори, нито строи утопии. То не е приятен мираж, а битка, която вероятно ще даде жертви: да продължим да се борим за малкото, което успяхме да извоюваме дотук. Константна гражданска активност, битка за една добре информирана и образована България, която да има способностите да взема своите демократични решения.
Борба за една демокрация, която да не е само на хартия. Една демокрация, която да не се продава в “Кореком” на малцината избрани, които имат валута.
Борба за внос. Внос на политически идеи, решения, стратегии. Внос на партии, внос на разгорещен демократичен дебат, сблъсък на идеи, конвергенция на съюзници. Изграждане на самочувствие у българския избирател, че неговият глас струва нещо повече от празни обещания, корупция и празнословия.
Никой няма правото да ни отнема тази борба. Никой няма право да ни затваря зад решетките на дезинформацията и беззаконието. Борбата за България има смисъл. А онези, които се опитват да ви убедят в противното, са забравили завета, че времето не се обръща назад.
Ние него обръщаме.
