SHARE

Представете си, че сте британец от провинциална Англия, възрастен, информирате се от вестниците. Те всеки ден ви страхуват с потопа от имигранти – вие тях не сте ги виждали, но знаете, че идват. Харесвате сладкодумния Борис Джонсън и четете статиите на Найджъл Фараж в Daily Telegraph, в които той обяснява, че университите промиват мозъците на младото поколение с проевропейска пропаганда.

От вестниците и политиците знаете едно – Британия е под европейско иго, законите ви се определят от далечен белгийски град и насила ви карат да приемате тези имигранти, които ви вземат работните места.

Знаете също така, че не е никакъв проблем да напуснете ЕС – „те се нуждаят от нас точно толкова, колкото ние се нуждаем от тях“. Но нещо повече – германците продават колите си предимно в Британия, следователно вие дори сте превилегировани в това отношение. А и преговорите да не потръгнат – винаги можете да напуснете ЕС без сделка и воала! – широкият свят на свободната търговия е пред вас.

Затова, когато обявите независимост, най-накрая ще се освободите и от кръвния данък, който плащате на Брюксел всяка седмица от 350 милиона паунда, и той ще отиде за здравната ви каса.

С други думи – повече пари, повече работни места, Британия ще е велика. Всичко е идеално.

И ако разсъждавате така, представете си днес учудването, когато разбрахте, че не Британия ще получи пари, а напротив – тя ще плати нещо от сорта на 50 милиарда евро на ЕС.

Чакайте, какво? Как така не ние ще получим, а ще дадем пари и защо изобщо преговаряме с тези, като имат такива изисквания, а просто не си тръгнем?

Всъщност нищо не се е променило. Освен илюзията за това къде е Британия на тези преговори.

 

В тези преговори Британия всъщност няма полезен ход. Първо тя трябваше да приеме, че преговорите ще се водят на два етапа, както искаше Брюксел – първо ще се обсъди „разводът“ – колко пари ще плати Британия, как ще се защитят гражданските права на европейци и британци и какво ще се случи с границите (най-вече тези на Северна Ирландия), а след това, когато Брюксел е доволен от постигнатото споразумение, ще започнат преговорите по бъдещи търговски сделки.

А часовникът за Британия тиктака – остава година и четири месеца, докато страната напусне, и ако дотогава тя няма сделка, последиците ще са жестоки. Не само икономическите – Британия вече изпадна от мястото си на четвърта икономика в света, като се очаква скоро да си тръгне и от петото място.

Те ще са и политически. Правителството ще изгуби подкрепа от проевропейските консерватори, Шотландия и Северна Ирландия, които гласуваха за оставане в ЕС, може да поискат да се отделят, а Лондон ще изгуби статуса си на финансовия център на Европа.

Тоест идеята как Британия си тръгва без никаква сделка и всичко е прекрасно е единствено в писаниците на пропагандата и правителството знае това. Но то не иска да го каже, затова и министърът по напускане на ЕС е обвинен от парламента, че е цензурирал доклада за последиците от напускането на Британия. А той го е цензурирал, защото истината изобщо не му харесва.

Но не е нужен правителствен анализ, за да видим колко слаба е позицията на Британия. Само може да видим най-пикантния въпрос – парите.

Брюксел в самото начало поиска 50-60 млрд. евро от Лондон, за да склонят да правят търговски преговори с кралството. Тогава Тереза Мей каза „абсурд“, „това е антибритански заговор“, „нищо няма да плащаме“.

След това тя склони на 20 млрд., след това на 40 млрд., а сега вече се говори за 50 млрд. и дори за 55 млрд. евро.

Едната страна в преговорите извървя пътя от 0 до 50, а другата още не е направила никаква реална отстъпка – едва ли това са особено равностойни преговори?

Истината е, че тези пари са за вече поети финансови ангажименти на Британия и всъщност кралството ще се ползва от тях – тъй като парите, които дава, осигуряват достъп до единния пазар, от който британският бизнес (и държавата след данъци) печели много повече.

Но това никой не го обяснява на обикновения британец, а общественият дебат е задръстен от пропагандни клишета „Нека направим от Брекзит успех!“ и „Нека имаме пари за здравната каса“ – същата здравна каса, между другото, която е тръгнала да губи медицински сестри и лекари от континента заради несигурното им положение.  

И реално управляващите консерватори са жертва на собствената си пропаганда. Наместо да обяснят простия факт, че британците плащат едни пари, за да имат много повече ползи, те решиха да разказват сказания за това как Брюксел им краде пари и в замяна им налага краставиците да са криви, а кондомите да не се надуват под формата на балони (реални твърдения на водещия кампанията за напускане Борис Джонсън от неговата далеч по-безобидна журналистическа кариера).

Но това дори не е всичко. За да започнат търговските преговори, от Брюксел искат само още един малък компромис от гордите и независими британци – Северна Ирландия.

Границата между Република Ирландия и Северна Ирландия е била повод за сериозни кръвопролития, и то в не толкова далечното минало. Споразумението на Велики петък, което слага край на сблъсъците, е подписано 1997 г. – преди 20 години. Голяма част от националистите (подкрепящи обединението на Ирландия) и юнионистите (подкрепящи оставането на Северна Ирландия в Обединеното кралство) са все още живи и ако днес се карат в телевизионни предавания, то същите тези хора преди немного години са се стреляли.

Та поради това никой не иска връщането на границата в Ирландия. От британското правителство имаха всякакви оригинални идеи как ще се създаде невидима граница, ще има електронни паспорти и чипове, които ще разрешат проблема.

Брюксел изобщо не се впечатли. Той каза кратко и ясно: Северна Ирландия остава в единния пазар. А вас така и така ви дели вода – сложете си граница с тях.

Реално, когато Северна Ирландия остане в единния пазар – където има свободно движение на блага, услуги, капитал и хора, – тя ще спазва европейското законодателство и ще се съобразява с решенията на Съда на ЕС. Или с други думи – територията ще стане повече европейска, а формално ще остане част от Обединеното кралство. (Да не говорим, че след Северна Ирландия същите отношения може да поиска и Шотландия, която също гласува за оставане в ЕС.)

Е, ако Британия има все пак някакви позиции, то това би било недопустимо. Да се разедини Обединеното кралство? Да важат чужди закони на тяхна територия?

Да, но днес научаваме от Times, че правителството на Тереза Мей обмисля да „избегне разминаване в правото“ между ЕС и Северна Ирландия.

Така се развиват преговорите.

Отделно Тереза Мей вече иска да бъде договорен преходен период до 2021 г., в който страната de facto ще прилага нормите на ЕС, но няма да участва в процеса на взимането на решения.

Отново си представете един обикновен англичанин, на когото му бе обещана независимост, как гледа на нейното отлагане, и то с цената на десетки милиарди и териториални загуби.

А все още обикновеният англичанин дори не е разбрал, че това са последиците само от първата фаза на преговорите.

Истинският въпрос пред Британия е, предивид трагичното ѝ представяне досега, дали тя наистина иска да води търговски преговори. Защото това кои закони ще важат за Северна Ирландия може да е въпрос на престиж и държавност, но това кои стоки и услуги ще могат да се продават в ЕС ще е въпрос на работни места и икономическо бъдеще.

За съжаление няма кой да обясни това на британците.

Днес е годишнина от рождението на сър Уинсън Чърчил – роден на 30 ноември 1874 г. За да видим колко е голяма разликата с днешната британска действителност, само може да погледнем тази негова реплика пред парламента от 1916 г.

„Истината не може да бъде променена. Страхът може да я смути, невежеството да я осмее, злобата да я изкриви, но тя е такава, каквато е.“

За съжаление от неговото величие е останала само сянка при днешните му наследници.

Карикатура: /Times of London

SHARE