Проф. Нели Огнянова пред Софийски дискусионен форум
Има ли опити от страна на държавата да пречи на медиите и защо?
Държавата вярва, че власт се печели и задържа чрез медиите. Българският премиер – вече с три мандата – посочи и авторството на идеята: “Доган пръв осъзна, че управлява този, който контролира медиите и съда”.
Борисов играе тази игра с два-три инструмента. По негово време една банка акумулира публичен ресурс в невиждани преди това размери и финансира “ТВ7”, набраха мощ и медиите на Пеевски, които не допускат критични статии лично за Борисов и за управлението му. Бухалките на Пеевски привилегироват Борисов.
Обществените медии са овладени предимно чрез основните фигури в управлението им, Eмил Кошлуков (тогава изпълнителен директор на БНТ1, а към момента временен директор на Българската национална телевизия – бел. ред.) показа среден пръст и се издигна в йерархията, публицистиката отстъпва на развлечения и спорт, поддържа се цяла спортна програма, независимо от дефицита, за който в последните дни говорят синдикатите в БНТ.
При търговските медии овладяването също върви с пълна скорост – медии се придобиват от бизнесмени, близки до властта, и резултатите са налице – вижте какво става с “Би Ай Ти”, “ТВ Европа”, вижте “Гонг”, “Нова Броудкастинг груп” и “Нет Инфо”. Финансирането на медии в днешно време е все по-трудно, средствата по програми на ЕС се бартеризират за проправителствено отразяване. Мълчанието на журналистите се осигурява чрез клаузи в договорите им, които не им разрешават да огласяват информация за професионалните си отношения под страх от големи финансови санкции.
За журналистиката извън обхвата на обръчите властта показва другото си лице – те са дискредитирани и притискани с различни средства, ето делото срещу Росен Босев, поверено на Петя Крънчева (съдия, за която Росен има критични статии) и завършило със санкция за изразено мнение, основано на факти. Росен Босев ще се защити, но натискът не е единичен случай или персонален двубой, той съществува като явление.
Как да се реши този проблем?
В превзетата държава трудно могат да съществуват свободни медии. Разбира се, очакваме от журналистите характер и почтеност, но когато е овладян законодателният процес и не е гарантирано справедливо правосъдие, пътят към свободата на медиите минава през постигане на качество на демокрацията, върховенство на правото и правова държава. А дотогава – отстояването на свободата е ежедневно търпеливо усилие.
Как изглежда българската медийна среда?
Българската медийна среда е нездрава. Паралелно вървят два процеса: изкупуване на медии и цензуриране на съдържание. Европейски средства по парадоксален начин се насочват към медии с антиевропейски публикации. Обществените медии са все още големи длъжници на гражданите и продължават да създават съмнения в независимостта си. Регионалните медии, които не са свързани с общинското управление или местни феодали, са на ръба на оцеляването. Професията загуби привлекателност и завършващите журналистика често се ориентират към други сектори.
На този фон искам да отбележа малкото на брой полета на качествена журналистика, в които се води ежедневна борба за независимо и безпристрастно отразяване на събитията. „Свободна Европа“ се завърна и само за месеци доказа, че и малките екипи могат да свършат голяма работа.
Източник на оптимизъм са храбрите нововъзникващи малки медии на младите хора, които са алтернатива на несвободата и заслужават цялата ни подкрепа.
Смятате ли, че медиите обръщат повече внимание и отделят повече ресурс за ежедневни, краткотрайни събития и скандали за сметка на по-дългосрочните и значими теми?
Отговорът не може да бъде еднакъв за всички. Има медии, които имат дневен ред, съответен на обществения дневен ред, и отразяват значимите теми.
Има независима журналистика на европейско равнище. Но поръчковите медии избягват теми, избягват критичните материали за властта и за нейните проблеми за сметка на адверториалите – реклама, представена като журналистика. И обратно – така наречени медии се занимават с кампании срещу хора и организации, срещу съда и независими фигури от съдебната система, политиката и гражданското общество. Конспирациите се увеличават, очевидни са влиянието на Кремъл и хибридните атаки.
Мисля, че поръчковата журналистика не е метеорологично явление или природна даденост. Зад медийната патология стоят зависимости – политически или икономически, или и двете.
Полезна ли е кампания като “Ден без Бойко Борисов”? Какви са ефектите от подобни кампании и дали не трябва да се разширят – т.е. медиите да неглежират конкретни хора за определено време?
Защо тези хора не слизат от екрана, си казваме често. Защо ги канят непрекъснато? Според мен или редакциите са в режим на зависимост, или заради рейтинг – ако аудиторията все пак проявява интерес към политическата класа.
В същото време трябва да си даваме сметка, че докато тези фигури участват в избори и съответно в политиката, медиите ни помагат по-добре да се ориентираме за кого точно пускаме бюлетина. Втори въпрос е дали медиите си поставят за цел да покажат безпристрастно публичните фигури или действат като техни ПР-и. Във всеки случай личности с фашизоидни или хомофобски прояви не бива да завладяват медиите под лъжливия претекст за медиен плурализъм.
Кои са наистина значимите теми, които трябва да намерят място в медиите и да се подложат на обществен дебат?
Свободата, почтеността, начините, по които функционира едно демократичното общество. Съпричастието и толерантност.
Вижте още тук.
