Когато кръстиш шестото си дете Сикстус (Sixtus – поангличанчена версия на латинското име Sextus, давано на шестото дете), определено събираш вниманието на медиите.
Това обаче далеч не изчерпва темата: Джейкъб Рийс Мог – той се облича и държи като излязъл от документален филм за XIX в. английски джентълмен, силно набожен, крайно консервативен депутат, който владее майсторски ораторското изкуство и смята всяка социална промяна през последното столетие за „опасен модернизъм“.
В нормални времена идеята той да стане премиер на Великобритания би изглеждала абсурдна. Забравете гей браковете, които са легализирани в Британия, Рийс Мог е против абортите.
Но времената не са нормални. След злощастните парламентарни избори в началото на годината за Тереза Мей (които тя сама предизвика, без да е нужно, и загуби мнозинството си в парламента) днес консерваторите са категорични, че тя ще бъде сменена до следващите избори.
Проблемът е с кого. Управляващите са силно притеснени от възможността лидерът на опозицията Джеръми Корбин да стане премиер, който също смята последното столетие за опасен модернизъм, но би предпочел да се върне във времената на Октомврийската революция и Ленин.
И консерваторите нямат много богат избор от кандидати, с които да отговорят на популизма отляво. Министърът по напускане на ЕС Дейвид Дейвис е стар, не особено умел оратор, който не постига особени успехи в преговорите с Брюксел, които са му поверени. Финансовият министър Филип Хамънд също няма особени умения да достигне до електората, а и е силно презиран от евроскептиците в партията си, тъй като дръзва да каже, че Brexit може да е икономическа катастрофа, ако Британия не остане поне в митническия съюз или единния пазар. Вътрешният министър Амбър Руд също бе смятана за една от бъдещите звезди на партията, докато на последните избори не бе на косъм от това да изгуби мястото си в парламента, с което поставя на риск цялата партия.
На косерваторите им трябва сладкодумен популист и две имена изникват при тази асоциация. „Интелигентния Тръмп“ Борис Джонсън и Джейкъб Рийс Мог.
Тук обаче идва големият проблем на Джонсън, който поведе кампанията за напускане на страната от ЕС – той пропусна шанса си да стане премиер през 2016 г., когато спечели референдума (не без помощта на един негов приятел, който му заби нож в последния момент). Оттогава Джонсън е външен министър на Британия, като търпи доста критики, че не може да се справи със задачата, не разбира проблемите, а това, че в предишни години е обидил половината свят (включително написал поема за сексуалните влечения на турския президент Ердоган с една коза), не му помага особено.
И най-вече Джонсън успя да се дискредитира пред по-либералния градски избирател заради това, че донесе Brexit, а днес е гледан скептично и от евроскептиците, които винаги са вярвали, че той е проевропейски настроен и поведе кампанията за напускане заради личните си политически амбиции.
И така, стигаме до Джейкъб Рийс Мог – който се радва на медийно внимание и дори има фенове в социалните мрежи, вярващи, че е настъпил неговият „Могментум“. Мог е пълната противоположност на Корбин – неговата демагогия, както тази на Корбин (така и тази на Тръмп в САЩ), иска да върне Британия в едни предишни времена. И ако това се посреща с насмешка в космополитните среди, то същите среди посрещаха с насмешка и Корбин и Тръмп.
Част от консерваторите разбират добре това и в момента изграждат движение около „джентълмена от XVIII в.“ – както подигравателно опонентите му го наричат, връщайки го само едно столетие преди предпочитаното от него.
За да спечели, пътят ще бъде трънлив. Според правилата на партията депутатите могат да издигнат двама кандидати, които впоследствие се явяват на избори пред членовете на партията.
Ако Мог стане една от двете номинации, то единственият му опонент по популистко майсторство ще бъде Борис Джонсън. Разликата е, че Мог е неопетнен, а Джонсън вече носи багажа на своето минало.
Битката за следващ премиер на Британия вече започна, като по вестниците постоянно се появяват силни нападки между основните претенденти.
Някои смятат, че консерваторите ще си изберат нов лидер (който ще стане и премиер) след Брекзит през 2019 г., за да може Тереза Мей да обере негативите от преговорите и последствията. Други, виждащи колко е яростна кампанията и как вече в партията се образуват фракции за един или друг кандидат, смятат, че лидерската битка може да е още през 2018 г.
„Седмицата е дълго време в политиката“ е една от известните фрази на британския премиер Уилсън, а политиците на Острова са известни с любовта си към пучове, заговори и обрати (от последните шестима бивши министър-председатели четирима падат от власт, защото обкръжението им ги е предало).
Дали Мог наистина иска да стане премиер, или просто да издигне профила си в партията и в обществото, предстои да видим. Но това, което би изглеждало абсурдно преди година, днес изглежда като напълно възможен сценарий – Джейкъб Рийс Мог да стане премиер.
(Може да гледате интервюто на английски на Рийс Мог с Али Джи (Саша Барън Коен) от 1999 г. Рийс Мог не знае, че дава интервю за сатирично предаване и си мисли, че това е журналист на Channel 4.)