SHARE

Да върнеш паметта на Русия, забравила Големия терор на Сталин, когото днес боготвори благодарение на масовата пропаганда. Да откриеш жертви на масови кланета и да им дадеш имена и кръстове, под които да почиват. Това е истинското основание за съдебно преследване от Кремъл, разказва Алек Лухн за Guardian

Боровите дървета скърцат и шумолят дори от най-малкия бриз, все едно че огромната гора между езерото Онега и финландската граница не иска да издава тайните си.

През 1937/38 г., по време на Големия терор, тайната полиция докарва в тази гора 6241 затворници от ГУЛаг, кара ги да легнат по лице в ями, изкопани в песъчливата почва, и ги разстрелва в тила с револвер. Докато останките им се разлагат, почвата над всеки масов гроб потъва в земята.

Именно тези ями в  горската почва помогнали на Юри Дмитриев и на други членове на „Мемориал“, най-старата правозащитна организация в Русия, да попаднат на местността Сандомох през 1997 г. Там се намира един от най-големите масови гробове в бившия Съветски съюз.

Заедно с „Мемориал“, 61-годишният изследовател на погребения на ГУЛаг от близкия Петрозаводск посвещава почти три десетилетия на усилието да върне жертвите на съветските репресии от „държавно спонсорираната забрава“, публикувайки няколко книги с имена, дати и местоположения на разкритите екзекуции.

„За да можем да държим правителството… отговорно, трябва да образоваме хората“, споделя Дмитриев за усилията си да установи подробности за съветските репресии.

Не всички, обаче, искат да си спомнят тази забравена история, особено в разгара на сегашния руски патриотичен ентусиазъм. Президентът Владимир Путин заяви през юни, че „прекалената демонизация“ на Сталин е „начин да бъдат атакувани Съветският съюз и Русия“, а през последните години няколко от структурите на „Мемориал“ бяха обявени и за „чужди агенти“.

За пръв път от две десетилетия Дмитриев ще пропусне ежегодния помен на 5 август в Сандормох. Той беше арестуван през декември и обвинен, че е направил непристойни снимки на 12-годишната си осиновена дъщеря – нещо, което той отрича. Докато тече съдебния процес, той е задържан в ареста. Ако бъде признат за виновен, ще лежи 15 години в затвора.

Експерт в областта на сексуалните нарушения свидетелства, че снимките не са порнографски, а „Мемориал“.  Други изтъкват, че Дмитриев е политически затворник, охулен за показването на тази страна от историята, която усложнява идеализирането на съветското минало от Кремъл.

Той е подкрепян и от по-голямата си дъщеря, която казва, че е направил снимките, за да документира подобряващото се здраве на детето, в случай че социалните служби се опитат да я отнемат от семейството. Момичето е недохранено, когато Дмитриев и жена му я осиновяват на тригодишна възраст и според адвоката на Дмитриев снимките са пазени във папка с название „здравето на детето“. На всяка една от тях има бележка за височината, теглото и общото здраве на детето.  Много от тях са снимани преди посещения на социални работници в дома на семейството.

Над 30 000 души са подписали онлайн петиция, призоваваща за „възстановяване на законността и справедливостта“ по неговия случай. Междувременно държавните медии обрисуват Дмитриев като педофил, а „Мемориал“ като антиправителствена подривна група.

„Точно както по времето на Големия терор, когато политическите репресивни мерки, убийства, извънсъдебни екзекуции стават обичайни за живота в СССР, днес преследванията, арестите, побоищата на протести, затварянето на независими организации… стават обичайни в Русия“, разказва Ирина Флиге, директор на клона на „Мемориал“ в Санкт Петербург, която открива Сандормох с Дмитриев.

„Мнозинството… смята, че на режима е позволено да прави каквото си иска с отделната личност, и то само за да обслужи собствените си интереси.“

Близо до Соловецкия остров, родното място на ГУЛаг в региона Карелия в Северозападна Русия се намира мястото, на което десетки хиляди затворници са разстреляни или са загинали, докато копаят „Беломорканал“ (каналът, свързващ северното Бяло море с Балтийско море) по време на първата сталинска петилетка. Дмитриев започва да издирва гробовете като помощник на регионален чиновник, след като е призован да вкара в ред останките, разкрити от ексхуматор във военна база през 1988 г.

Скоро след това опитва да идентифицира жертвите на  тайните масовите екзекуции. През краткия период, в който архивите на тайната полиция са отворени през 90-те, Дмитриев успява да прочете хиляди заповеди за екзекуции, които диктува в диктофона си. След това той се опитва да сложи всяка група скелети, която намира, в определен ред.

Това, което го води до Сандормох, е дългото търсене на Флиге на изчезналия „Соловецки ешелон“ (Соловецкий этап), представляващ група от 1111 затворници, включително множество политически, културни и религиозни лидери от целия Съветски съюз. Следвайки сведенията от свидетелските показания на екзекутора Михаил Матвеев, Флиге, Дмитриев и Вениамин Иофе попадат на издайническите белези в гората на пътя за Беломорканал и започват да копаят.

„Това не бяха просто кости, а костите на хора, които познавам, или чиито деца познавам“, спомня си Флиге.

Днес, километрични редове от дървени кръстове стоят в гората в Сандормох със снимките и имената на жертвите.

Местните власти първоначално подкрепят „Мемориал“, помагайки за построяването на път за достъп и параклис  и изпращайки представители в деня за помен на 5 август. Но миналата година, за пръв път, нито едно държавно лице или църковен служител не се появяват.

Политическата температура в Сандормох се покачва поне от 2014, когато Русия анексира Крим. Украинската делегация, традиционно най-голямата на събитието, пропуска церемонията тогава, а в речта си Дмитриев заклеймява руската подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна.

Той смята, че руското правителство не успява да оцени напълно престъпните деяния на съветската власт –  твърдение, противоречащо на течащото в момента попмане на патриотизма и на носталгията по СССР.

В няколко града в страната изникват паметници на Сталин, а диктаторът се изкачи на върха в проучване през юни за „най-изключителния“ човек на всички времена. Миналото лято държавните медии започнаха да прокарват неоснователното твърдение, че в Сандормох всъщност почиват останките на съветски войници, убити от финландците.

През ноември държавните медии обвиниха „Мемориал“ в подпомагане на „онези, които целят унищожението на руската държава“, след като организацията публикува информация за 40 000 официални служители на тайната полиция, а Дмитриев е получил гневни обаждания за участието си в проекта.

Следващият месец Дмитриев неочаквано е арестуван, след като анонимен източник докладва на полицията, че голи снимки на осиновената му дъщеря Наташа се пазят на компютъра му.

По-голямата дъщеря на Дмитриев, Екатерина Клод, разказва пред Guardian, че баща ѝ, който винаги обсесивно документира човешки останки с фотографии и мерки, е направил снимките, за да покаже, че Наташа се развива добре под неговите грижи. Сам осиновен като дете, на Дмитриев е трудно да получи разрешение за осиновяването през 2009 г. от дом за сираци и иска да документира, че недохраненото дете се възстановява, казва Клод. Притесненията му нарастват, след като една от учителките ѝ прави скандал за мастилени петна на кожата на детето, които тя интерпретира като синини.

Лев Шчеглов, президент на Националния институт по сексология в Москва, свидетелства на процеса, че снимките не могат да бъдат сметнати за порнографски или насилнически. Но ищецът продължава делото, което включва обвинения за „перверзни действия“ и нелегално притежание на оръжие, а именно дулото на 60-годишна ловна пушка, която Дмитриев намира, казва адвокатът му.

Истинското престъпление на Дмитриев, според подкрепящите го, е критиката към правителството и работата му с активисти от страни, смятани за геополитически врагове, включително от Полша и Украйна, чиито жертви той почита в Сандормох.

„В момента Русия няма нужда от това“, казва Анна Яровая, журналистка, за новинарския сайт 7х7. „Търсим врагове навсякъде, включително и отвъд границите, но за него (Дмитриев) всички са приятели.“

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.