Националистите обещаваха, че вчерашните избори в приелата над 100 хил. имигранти през 2015 г. Швеция ще бъдат голямата им победа! Един от последните пирони в ковчега на либерална Европа.
В крайна сметка очакваният триумф на националистите така и не се случи, а типично за последните избори имахме избори, които предвещат трудно търсене на коалиция между традиционните партии.
Партията от 12,9% преди четири години сега получи 17,6%. Иначе позициите на социалдемократите се топят, макар да остават първа сила, а крайното ляво, макар по-малко от националистите, продължава да се надига (комунистите взимат 7% от вота).
Европа трябва да намери начин как да се бори с радикалните сили и същата вечер на изборите в Швеция една далеч по-важна новина й бе разкрита.
Лидерът на либералната ALDE в Европейския парламент и движението на френския президент Еманюел Макрон ще създадат „проевропейска алтернатива на националистите“ за предстоящите европейски избори, съобщи Верхофстад в интервю за френския вестник Ouest-France.
Досега Макрон странеше от традиционните либерали в парламента, като се опитваше да създаде свое по-голямо движение в коалиция с испанските „Граждани“ и други центристки партии в Европа.
Тези планове на Макрон влизаха в колизия със стария Алианс на либерали и демократи в Европа (ALDE), който през последните години застигна най-голямата партия в ЕС – Европейската народна партия, по брой места в Европейския съвет (8).
Плановете на Макрон, изглежда, продължават да бъдат да се присъединява към традиционните либерали.
Двете движения ще „запазят символите си“, заяви Верховстад, но „целта ни е да създадем определящата група в бъдещия парламент и средство, с което да спрем националистическата вълна.
Обединеното движение ще бъде стартирано през октомври, все още няма име, но Верхофстад мисли, че „Генерация Европа“ („Поколение Европа“) е едно от възможните имена.
„Ще бъде нещо ново, движение“, заяви либералният лидер и бивш белгийски премиер.
Планът на Макрон – да създаде собствено движение – трябваше подобно на маневрите му във Франция да привлече център-дясното и център-лявото под една шапка под общи европейски принципни въпроси като върховенството на правото, равенството на половете и медийната свобода.
Ако в малките страни от Северна Европа спечелят държавите от ALDE и към тях добавим силно представяне на „прогресивното“ движение на Макрон в многолюдните Франция, Испания и Италия, то е напълно възможно ALDE дори да изместят ЕНП.
Особено ако последната бъде допълнително ощетена от надигащите се националистически сили и вътрешното разделение между лагерите на Орбан и Меркел.
Но също така движението на Макрон предлага дом и за умерените социалдемократи, които, ако тенденциите в Европа се запазят, ще преживеят пореден крах на предстоящите европейски избори през 2019 г., а електоратът им ще се насочи както към крайното ляво, така и към крайното дясно.
Така за мнозината проевропейски, пазарноориентирани социалдемократи „прогресивното“ движение на Макрон може да се окаже бъдещето.
Новият съюз на ALDE и Макрон е готов и да предизвика настоящия метод за избор на председател на ЕК (печели кандидатът на европейската партия, спечелила най-много гласове), към което Верхофстад става скептичен, след като по-рано тази година бе отхвърлено предложението за създаване на транснационални листи, в които депутатите ще бъдат на европейската партия, а не на националната.
Настоящият начин на избиране, смята Верхофстад, „остава система, в която г-жа Меркел решава кой ще е следващият председател на комисията“.
Настоящият избор на г-жа Меркел, между другото, е лидерът на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер, който обяви кандидатурата си преди седмица с подкрепата на германския канцлер. Но Вебер е критикуван, че макар дълги години да е начело на парламентарната група на ЕНП, е крайно неразпознаваем апаратчик (той заема същата позиция като Верхофстад за либералите, Ска Келър за зелените, Фараж, Льо Пен и Меланшон за крайната левица, но въпреки това почти никой извън Брюксел не би го разпознал – бел. ред.).
Френският президент Макрон на няколко пъти е подхвърлял имената на комисаря Вестагер по конкуренцията, както и Малстрьом по търговията, като и двете издигнаха обществения си профил, предизвиквайки американските корпорации и принудили „Газпром“ да направи отстъпки за европейския пазар.
