„Ирма“ ще остане в историята като най-мощния ураган, удрял Източното крайбрежие на САЩ (откакто подобни метеорологични явление се следят). Но ураганът от най-силната 5-а степен може би ще се превърне в събитието, заради което републиканците в САЩ прегърнаха своя уж най-страшен враг – политкоректността: вчера назначеният от Тръмп директор на Американската агенция за опазване на околната среда Скот Прюит заяви, че било „чувствителна тема“ да се говори за глобално затопляне в разгара на бедствието, което връхлетя Флорида.
„Ирма“ погълна няколко острова, завъртя се около Флорида и удари западната ѝ страна, засмуквайки водите на околните плажове и наводнявайки жилищни зони; остави над 3 милиона души без ток и връзка със света и причини заедно с „Харви“ щети за почти 300 милиарда долара – щаденето на нечии чувства, вярвания и победени аргументи трябва да отстъпи място на здравия разум.
Да се подменя темата, защото иначе била „чувствителна“, не променя фактите. И така въпросът, който цял свят си задава тези дни, е трябва ли „Ирма“ да бъде червена лампа за току-що напусналия Парижкото климатично споразумение Доналд Тръмп и света или не.
#Irma latest:
– Weakened to tropical storm
– Nearly 6 million w/o power
– Eye is unraveling over northern Floridahttps://t.co/ZA7tIfsqRo pic.twitter.com/ik6vZ9bhp6— CNN (@CNN) September 11, 2017
Според експертите е изключително важно да се подчертае, че задаваме неправилните въпроси – тоест ураганът „Ирма“ не е причинен от глобалното затопляне, тъй като това е естествено за тази географска ширина природно явление. Но унищожителната му сила и размерите му са директно последствие от покачването на температурата в атмосферата и океаните. Тоест подобни урагани в комбинация с въглеродния отпечатък, оставян от хората, са на практика бури на стероиди, които тепърва ще причиняват огромни щети и ще вземат човешки жертви.
We've gotten the first pro photos out of British Virgin Isles. Please take a look. #Irma https://t.co/yE7jNfmleE
— Paul Blake (@PaulNBlake) September 10, 2017
Научната общност е единодушна – покачващото се ниво на океаните и затоплящата се атмосфера са допринесли за силата както на „Ирма“, така и на урагана „Харви“, който удари преди нея. Климатичните промени превръщат подобни бури в супербури.
С най-простички думи, в случая на суперураганите процесът е: парниковият ефект води до загряване на Световния океан и повишаване на нивото на водата. Това на свой ред покачва температурите във формиращите се урагани, чиято сила нараства неимоверно. В случай на наводненията вследствие на бурята – те се случват в допълнение на вече съществуващото покачване във водите, което води до по-мащабни и тежки наводнения все по-навътре на сушата. Към тези фактори трябва да се вземат предвид и по-тежките валежи в самия ураган, които също са следствие от покачването на температурите и спомага за утежняването на наводненията.
Кметът на Маями Томас Регаладо бързо разкритикува своя съпартиец с думите, че „Ако не говорим за това сега – кога?. Това е времето да се говори за климатичните промени. Защото ако това не е промяната в климата, не знам кое е. Това беше просто кратко въведение към бъдещите събития.“
Разбира се, хора като г-н Прюит имат друго мнение по въпроса – според него въглеродният двуокис от колите, фабриките и други източници не е основният замърсител и причина за глобалното затопляне. Въпреки изумителния брой научни доказателства, проучвания на независими източници и групови изявления на научната общност агенцията наскоро премахна материали, в които се говори за глобалното затопляне, от сайта си и премахна регулации, които целяха да намалят емисиите на вредни газове.
Научната общност резонира с Регаладо – всичко това е просто един антракт. С покачването на световната температура подобни суперурагани ще стават все по-чести. Това важи за всичко – предстоят екстремни жеги, екстремен студ, екстремни валежи или екстремна суша. Събития като „Ирма“ и „Харви“ задълбочават познанията на учените и способността на властите да се подготвят за тях. Но това не променя фактите: засегнатите пряко ще бъдат най-бедните, които са най-малко защитени и са уязвими за подобни природни катаклизми; островните държави или крайбрежните градове, както почти унищожените острови Барбуда и Сан Бартелеми… и за това е важно да се говори. Тук и сега. С факти, перспектива и иновация – защото глобалното затопляне е проблем, който засяга всички ни.
Снимка: New York Times