Кулинарни специалисти от цял свят се събраха в Испания, за да наградят 50-те най-добри ресторанта в света за 2018 година на церемония, позната като „Оскарите на ресторантьорството“.
Първото място бе спечелено от италианския Osteria Francescana и главния готвач Масимо Ботура, чиито произведения са сюрреалистична вариация на класическата италианска кухня. Ботура бе на първо място и през 2016 година.
Ботура наистина превръща традиционната храна в изкуство, като неговата история разказаха и от Netflix в поредицата Chef’s Table, която все още може да гледате на платформата. Ботура отваря своя ресторант в традиционен град, който не може да разбере високата класа кухня, която намира за претенциозна и откровено ненужна. Двайсет години по-късно ресторантът му е норем едно в света именно поради факта, че Ботура нагажда въображението си към традиционализма, за да роди нещо ново и непознато.
Така Ботура прави ястия с името „Хрупкавата част на лазанята“, което идва от любимата в детството му коричка в края на лазанята, непокрита със сос и препекла се във фурната. „Когато майка ми изкарваше тавата с лазаня от печката, аз и братята ми се струпвахме около плота и се борехме за изгорелите крайчета – това е най-хубава част!“, разказва той за Food and Wine. Ботура пресъздава това, като пържи и препича трицветна паста, поставяйки я върху месно рагу и бешамел.
Друг специалитет е „Опа, изпуснах лимоновата торта!“, която се противопоставя на перфекционизма на гурме кухнята. Историята на десерта започва с японския су-шеф Такахико Кондо, който изпуска една лимонова торта по време на сервирането. Ботура намира композицията на съсипаната порция толкова красива, че решава да пресъздаде десерта по същия начин.
Първото място заслужено отива при готвача с най-богато въображение, който успява да смеси традицията с изкуството!
Челната тройка продължава с испанския El Celler de Can Roca и френския Mirazur, запазвайки водачеството в Европа.
Но заиграването с традиционното не е запазена марка на италианците. Тази тенденция откриваме и в Русия, където московският White Rabbit, вдъхновен от „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол, предлага не само 360-градусов изглед към Москва, но и луксозна интерпретация на традиционната руска кухня. Ресторантът на шеф Владимир Мухин се нарежда на 15-о място в света.
https://www.instagram.com/p/Bfs5NOelI56/?hl=en&taken-by=whiterabbitmoscow
Австрийският Steirereck, разположен във Виена, може да се похвали с факта, че готвачът предлага модерни австрийски ястия, направени с продукти от собствената му ферма. „Постоянно търсим ароматите и вкусовете на Австрия“, казват от екипа на ресторанта.
Днес във виенския ресторант може да откриете асортимент от интересни гъби, цитруси от Имперската оранжерия, сладководни риби, уловени от естествена среда – а не развъждани във ферми за масово потребление.
Всичко това, ако не пропуснете ресторанта, разбира се. Защото той е… прозрачен. Добре де, впечатляващата му фасада е изградена от огледала, но това го прави почти едно цяло с околната среда – което е и целта на този ориентиран към природата проект, който е на 14-о място в световната класация.
И ако Европа доминира наградите, то всички континенти имат свой представител. В Южна Америка – Мексико Сити с Pujol и Quintonil, Чили и Boragó, D.O.M. в Бразилия, Astrid y Gastón в Перу, където е и най-добрият ресторант за Южна Америка Central. Северна Америка – разбира се, Ню Йорк с Eleven Madison Park (най-добрият ресторант в Северна Америка… където хранят охлювите си с мента, преди да ги сготвят), Cosme, Le Bernardin, Blue Hill at Stone Barns. Азия също се включва със своя най-добър ресторант за континента в Банкок, Тайланд – Gaggan, който е на пето място, Den и Narisawa в Япония, Ultraviolet в Шанхай. Test Kitchen в Кейптаун е на 50-о място, като той е и най-добър ресторант за Африка.
Новостите в класацията тази година са: барселонският Disfrutar, сингапурският Odette, норвежкият Maaemo, лондонският Lyle’s, турският Mikla, швейцарският Schloss Schauenstein и… словенският Hiša Franko.
Самоукият шеф Ана Рош е един от най-добрите готвачи на Словения, като тя говори пет езика и има диплома в областта на дипломацията, където и работи, докато не среща съпруга си Валтер Крамер. Неговото семейство има прекрасен хотел и ресторант близо до италианската граница и двамата решават да се наемат със семейния бизнес. Днес съпругът ѝ се занимава със селекцията на вина, докато тя развива напълно сама своя талант за готвене, вдъхновен от модерните световни тенденции. Нещо повече – според легендата именно в построения през 1868 Hiša Franko Ърнест Хемингуей завършва „Сбогом на оръжията“.
Тази година темата беше в синхрон със световните проблеми – получилата награда за жена готвач Клеър Смит от лондонския Core използва случая да говори за професия, доминирана от мъже, както и за проблема с преработването на служителите в кухнята.
„Постоянно ме питат защо нямаме жени готвачи, защо не виждаме представители жени на най-високо ниво… и не знам защо нямаме разнообразие“, казва тя. „Аз нямам отговор.“
„Трябва да теглим чертата и да подсигурим чиста пътека за следващото поколение. Аз лично нямам търпение да достигнем равенството и да продължим дебата нататък.“
На наградите бе почетен и починалият наскоро Антъни Бурдейн. „Неговата честност, упоритост и безусловна честност промениха индустрията ни към по-добро“, каза груповият редактор на наградите Уилям Дрю.
https://www.instagram.com/p/BfV6C2FBC-7/?hl=en&taken-by=septimeparis
А ето и пълната класация:
Топ 50 най-добри ресторанти в света
