Вероятно сте чули историята за Правда Найденова – учителката по математика, чийто трудов договор в училището, в което преподава до миналата учебна година, не беше подновен, родителите на учениците й водиха битка да остане, а накрая целият й клас я последва на новото й работно място. Подобен беше случаят и на началния учител Мина Илиев, чиито ученици също го следваха от училище на училище.
Правда Найденова и Мина Илиев едва ли са най-необикновените учители в България. Те обаче със сигурност са спечелили доверието на учениците си и техните родители. Успели са да обърнат внимание на всички деца. Да ги ангажират и да им покажат смисъла от училището. Да събудят интереса им и да ги мотивират към високи резултати. Да работят заедно с родителите за успеха на децата им.
Всички тези умения са част от рецептата за успешните учители – тези, които могат да задържат учениците в училище, да развият у тях академични знания и умения за справяне в живота. Тези, които са модел за поведение, изграждат нагласи и могат да окажат ключово влияние за бъдещето на учениците си, а оттам и на цялото общество.
Има ли друга Правда
Резултатите на българските ученици красноречиво показват, че мнозинството от учителите са далеч от този профил. Всяко издание на международното изследване PISA отчита над 40% функционална неграмотност сред 15-годишните – тоест те не могат да анализират, да разбират смисъла на това, което четат, да правят логически връзки. За половината шестокласници основните предмети са напълно безинтересни, показа пък наскоро национално представително проучване, направено по поръчка на Центъра за приобщаващо образование. А над 200 хил. деца липсват изобщо от образователната система, установи около 15 септември Министерството на образованието и науката.
Заедно с това учителската професия е силно застаряваща и непривлекателна за млади професионалисти. По данни на Националния статистически институт през учебната 2016/17 г. броят на учителите в общообразователните училища, които са на възраст под 25 г., е едва 1% от общо близо 48 хил. практикуващи учители в страната. Макар и педагогиката вече да е на първите места по интерес на кандидат-студенти, не всички я завършват или пък след това се реализират като учители. Критериите на висшите училища за получаване на диплома са ниски, а практическата част от подготовката на бъдещите учители е изключително недостатъчна.
Причините учителската професия да не привлича мотивирани хора, които искат да развият потенциала на всеки свой ученик, са комплексни. Те включват липсата на подкрепа по време на преподаването и на стимули за постигнати резултати, високата административна тежест и неконкурентното заплащане на младите учители. Професията е свързана с високи нива на стрес и обществени очаквания, но практикуващите я рядко получават подходящи възможности за личностно и кариерно развитие.
Днес нуждата от качествени учители е по-голяма от всякога. И не само защото голяма част от настоящите ще се пенсионират през следващите години. А защото, ако в класните стаи не влязат хора, които да подготвят учениците за света, в който живеят сега и ще живеят в бъдеще, развитието на България едва ли ще поеме в посоката, в която ни се иска.
Какво може да се направи
През юли т. г. фондация “Заедно в час”*, която вече седем години подбира и подготвя мотивирани професионалисти да станат учители в български училища и дългосрочни поддръжници на каузата за качествено образование за всяко дете, обобщи своя опит и доказали се като успешни практики в документа “Как да намерим, обучим и задържим успешните учители”. Той съдържа конкретни дейности, които може да се използват както при развитието на публични политики по отношение на инвестиции в учителите, така и при работата на университети и училищни ръководства.
Анализът показва, че недостигът на успешни учители би могъл да се намали с мерки в четири посоки – привличане на мотивирани кандидати за учители, сериозен подбор, обучение с акцент върху практическата подготовка и гъвкави стимули за задържане в системата.
Привличането и подборът на мотивирани кандидати е първата стъпка от намирането на успешните учители. В момента по-голямата част от интервютата с кандидати измерват по-скоро формални критерии, отколкото мотивацията на учителите да се занимават с тази професия и аналитичните им умения, без които няма как да развият такива и у децата. Детайлното мотивационно интервю, отчитането на нагласите на кандидата и решаването на конкретни казуси от училищни ситуации са важно допълнение към оценката на академичната компетентност на учителя.
От голямо значение е също бъдещите учители да получат стабилна практическа подготовка още по време на следването си в университета. За това могат да помогнат повечето часове за наблюдение на уроци, разширяване на кръга на базовите училища, в които студентите стажуват, включването на наставник за всеки студент по педагогика, както и на реални казуси от класни стаи.
Практиката на „Заедно в час“ показва, че много успешно реализирали се специалисти от различни сфери имат желание да работят като учители, но не могат да посветят нови 2-4 години от живота си в придобиване на квалификация „учител“, преди да започнат работа. Учениците също нямат време да чакат и всяка следваща година без учител, който да им помогне да развият потенциала си, е огромна загуба за тях. Ето защо подход, който позволява едновременно работа като учител (с подкрепа от подготвен за това учителски колектив) и обучение в съкратени срокове в реална среда, би дал възможност на мотивирани специалисти да намерят по-бързо своето място в системата.
Обучението на един учител освен това не свършва с взимането на диплома – както всъщност е във всяка престижна и желана професия. Допълнителните квалификации за смислено професионално и личностно развитие са важна част от мерките за задържане на успешните учители в образованието. Такива са и конкурентното заплащане според резултатите от работата и условията на труд, ясните очаквания, признанието на успехите, автономията при преподаването и подкрепата от опитни колеги.
Всичко това може да помогне за намирането на още много Правди в българското образование.
Автор: Люба Йорданова,
фондация “Заедно в час”
***
„Заедно в час“ е неправителствена организация, която работи за осигуряването на равен достъп до качествено образование на всяко дете в България независимо от населеното място, в което живее, училището, в което учи, етническия му произход и социално-икономическото положение на родителите му. Създадена е по инициативата и с финансовата подкрепа на фондация “Америка за България”. В момента тече новата кампания за набиране на участници по програма “Заедно в час”, като кандидатстването е до 20 ноември на сайта на организацията.
Снимка: „Заедно в час“
