Разбрахме, че главният прокурор Сотир Цацаров няма да изпълни искането на САЩ за арест на четирима българи, обвинени в Маями за нарушаване на американското ембарго срещу Сирия. Преди ден Добричкият окръжен съд освободи от ареста 29-годишния българин Желяз Андреев, за когото САЩ искат да бъде екстрадиран.
По този повод в българските медии се разиграха две паралелни истории:
1) Типичното правосъдие пред камерата, в което подсъдим излага защитата си пред медиите, без те по никакъв начин да са осведомили аудиторията си за обстоятелствата по делото.
2) Използване на случая за целите на проруската пропаганда, която се опитва да дискредитира САЩ и да се опита да внуши някакъв морален еквивалент между правосъдието в САЩ и това в Русия.
По този повод публикуваме коментарите на Христо Христев, преподавател по право на ЕС в СУ „Св. Климент Охридски“ и Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации.
Христо Христев:
В цялата история с момчето от Добрич, което прокуратурата в Маями иска да предадем, не разбрах само едно: има ли основание да го предадем или няма. Правно. Обективно. Има ли факти, които съответстват на предписани правила за поведение? Свързан ли е с незаконен трафик на оръжие/оръжейни части за режима на Асад в Сирия или не е.
И отговорът на този въпрос, драги потребители на фейсбук, не е заключен във факта, че Желяз е българин, а го искат САЩ.
Нито в това, че е много патриотично да го защитаваме, защото има български паспорт. Всъщност не е патриотчно, глупаво е, ако няма обективни причини за това.
Та мен ме интересува има ли факти, че е налице трафик на елементи с военно предназначение за режима в Сирия и знае ли Х за това. Цялото друго патриотично припотяване да го оставим настрани, защото замъглява здравия разум и ни прави дружно глупаци в една страна, където тържествува глупостта.
Ивет Добромирова:
„Залезът на Запада“, „Въздигането на Русия“, “САЩ/НАТО като глобален хегемон-кукловод” и „Продажните елити на България“ – това са четирите опорни точки на антидемократичната пропаганда в България според научното изследване по темата на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.
Припомням това, защото все повече и все по-често това са основните опорни точки на герберските активисти.
Вярно е, че според теорията на еволюцията оцеляват най-гъвкавите, а не най-умните или силните. Теорията мълчи по въпроса дали от прекалена гъвкавост приспособимите няма да се превърнат в „жената каучук“, чиято кариера завършва на пилон в увеселително заведение с леки нрави. Не за друго – би имала трагичен сблъсък с консервативните ценности тази кариера.
САЩ днес – тече мащабен процес срещу действащия президент, който е категорично доказателство за ролята и мястото на демокрацията, изградила безапелационно работещи разследващи институции и правосъдие.
Русия днес – убива хора и у дома, и в чужди държави по всякакви възможни начини – с военна сила или с „тиха“ такава с благословията на президента.
Да правиш сравнение между двете, особено на полето на правосъдието, може да означава, че имаш сериозен проблем с ценностите. Няма лошо да се идентифицираш с убийци. А дали наистина няма лошо? В България, в XXI в.
И последно представяме откъс от една реч на републиканския сенатор Джон Маккейн на 7 февруари 2017 г. пред горната камара на Когреса на САЩ:
„Няма морален еквивалент между Съединените щати и Путинова Русия. Ще повторя – няма морален еквивалент между този касапин, мутра и ченге от КГБ и Съединените американски щати. Страната, която Роналд Рейгън нарича сияещия град на хълма.
Да набедяваш подобен еквивалент между двете е или ужасно незнание или огромна пристрастност.“