По време на кампанията за германските федерални избори през 2017 г. London School of Economics (Arena Program) и Институтът за стратегически диалог (ISD) провеждат анализ на кремълските опити и тези на други страни да окажат влияние на изборите.
Представяме ви основните изводи от техния анализ:
- Проучването открива открита координация за това да се повлияе на три електората – националистическото дясно, (крайната) левица и руско-немската общност.
- Открити са преки опити от Кремъл или спонсорирани от Кремъл организации за мобилизация на електората.
- Въпреки това учените, използвали пространен разузнавателен, кибер- и разследващ анализ, не могат да направят заключение какъв е мащабът на опитите за влияние поради ограниченията на всяко проучване в областта.
Националистическото дясно
- Открита е пряка връзка между кремълските медии като Sputnik и twitter дейността на „Алтернатива за Германия“ по отношение на антиимигрантската политика.
- Използвана е тролска база от Нижни Новгород, която също е промотирала мемета на „Алтернатива за Германия“.
- Забелязват се топли връзки между партийното ръководство на „Алтернатива за Германия“ с Кремъл и руски олигарси.
- „Алтернатива за Германия“ е най-силно представената партия в социалните мрежи по време на изборите, като между 1 и 10 септември 30% от туитовете в twitter са били за „Алтернатива за Германия“ – безпрецедентен за политическа кампания резултат.
Лявицата (крайнолява партия в Германия)
- От 2014 г. се отчита значително сътрудничество между екстремното дясно и екстремното ляво в Германия в проруските им позиции – например по отношение на Украйна и антинатовкската и антизападната реторика..
- Тези тези също така се разпространяват от спонсорираните от Кремъл Russia Today и Sputnik.
- Ръководството на „Левицата“ – наследник на бившата комунистическа партия в Източна Германия – има силни връзки с Кремъл.
- Крайнолявата проруска пропаганда е силно застъпена, но далеч по-малка от крайнодясната проруска активност.
Руско-немската диаспора
- Медиите, популярни сред руското население на Германия, са специфично насочени към темата за „“Слабия Запад“, „Кризата на ЕС“, „Западният заговор срещу Русия“, „Декадентските западни ценности“ и силата на Русия.
- Същевременно разпространената сред диаспората социална мрежа „Однокласники“ е доминирана от препубликации по въпросните теми и антиимигрантска реторика, както и от публикации за „Алтернатива за Германия“.
- Забелязва се изключителна избирателна активност за „Алтернатива за Германия“ сред местата, населени с руски германци. На тези места се отчита следната тенденция – по-ниска от средната избирателна активност и по-висока от средния резултат за „Алтернатива за Германия“.
Част от изводите изключително много напомнят за изводите от доклада за антидемократичната пропаганда на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания в България, която научно изследва публикации в информационните сайтове и вестници в България за периода 2013 – 2016 г., който може да намерите тук.
