Страната ни се намира в хибридна война и нейният “голям брат” Русия е идеализиран от пропагандата в България. Целта е да се подготви общественото мнение за излизане на страната от ЕС и НАТО, както и систематично да блокира съдебната реформа и всички усилия за демократично налагане на върховенството на правото.
Най-концентрирата е атаката с опорна точка “Продажните елити на България”, с която се цели да бъде дискредитирано гражданското общество и да бъдат очернени всички проевропейски и реформаторски движения и протести, всички застъпници за съдебна реформа (Христо Иванов, Лозан Панов, Съюзът на съдиите и др.), всички политици и партии, които заемат стабилна проевропейска и пронатовска позиция (Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, ДСБ, „Да, България“ и др.), както и правозащитни и неправителствени организации и медии.
Това са част от заключенията в анализа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, след като тя е проследнила информационните сайтове и вестници за 2013 – 2016 г. – в първата част на доклада „Антилибералната пропаганда в България“, който бе публикуван днес, направен с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
Атаките по гражданското общество са с първи пикове от есента на 2013 г. срещу летните протести срещу правителството на Орешарски, нови по-високи пикове срещу съставянето на прореформистка коалиция през есента на 2014 г., срещу инициираната от Христо Иванов съдебна реформа през 2015 г. и в подкрепа на Румен Радев по време на кандидатпрезидентската кампания през 2016 г.
От 2013 до 2016 г. публикациите, атакуващи гражданското общество в страната, нарастват 23 пъти (494 статии през 2013 г. до 11 394 статии през 2016 г.).
Основните опорни точки на антилибералната пропаганда са „Залезът на Запада“, „Въздигането на Русия“ и „Продажните елити на България“, “САЩ/НАТО като глобален хегемон кукловод”. Измерването показва степента на нарастване на употребите на пропагандния език след 2013 г. по всяка една от опорните точки – нарастване, вариращо между десетки и стотици пъти.
Набелязани са и осем медии, на които е извършен пълен прес клипинг като основни проводници на пропаганда: “Русия днес”, Информационна агенция ПИК, електронен сайт „Гласове“, списание „А-спекто“, електронен сайт „Поглед-инфо“, в. „Труд“, в. „Дума“ и в. „Уикенд“. Освен тях е направен анализ на информационните сайтове и вестници е направен цялостен преглед на 3080 сайта и блога на български език със системата SENSIKA, която поддържа електронен архив на публикациите от началото на 2013 г.

Но пропагандата не цели единствено да се дискридитират движенията за променя, нейна друга цел е да подобри образа на Русия и подготви общественото мнение за излизане от НАТО и ЕС.
Така в информационното пространство има устойчив ръст на опорни точки за „Санкциите срещу Русия“ и „Залезът на Европа“.

Евроскептическата пропаганда за четирите години е нараснала 16 пъти (2013: 109 статии; 2016: 1841 статии). От 2014 г. нататък, когато започва реалният ръст на евроскептическото говорене, неговите възходи и пикове се ръководят по международния и най-вече по руския политически календар. Стабилният и устойчив ръст на евроскептическите публикации започва непосредствено след анексията на Крим (март 2014 г.), реагира на гръцката дългова криза и на въведените санкции срещу Русия, за да достигне най-високи пикове около честването на годишнината от анексирането на Крим (март 2015, 91 публикации), влизането на руските войски в Сирия (септември 2015, 277 публикации) и отново се усилва като реакция на срещите на върха на Г-7 в Давос и на НАТО във Варшава (юли 2016, 283 публикации).
С други думи, пропагандата се влияе от политическите събития – на местно ниво по теми като съдебната реформа тя се активизира, когато има опити за прокарване на успешни политики, а за атаките срещу ЕС и в подкрепа на Русия тя се задейства при международни събития, за които трябва да се представят “алтернативни факти” и да се подмени дебата.

Така през 2013 г. антиамериканска и антинатовска реторика в българското медийно пространство почти липсва. Анти-САЩ и анти-НАТО пропагандата у нас е пряко свързана с руския политически календар: появява се в края на 2013 г. (с началото на Евромайдана, 40 публикации). Големият ръст на антинатовското и антиамериканското говорене следва руската прокремълска преса в отговор на ескалацията на санкциите срещу Русия, за да достигне пик около честването в РФ на анексията на Крим през 2015 г. (над 400 статии за месец).
По същия начин опорната точка, че „САЩ/НАТО като световен хегемон кукловод“ бележат спад през 2016 г. и се появяват нови материали със симпатии към американския президент Доналд Тръмп.

Антидемократичните пропагандни материали понякога посочват добри примери като Brexit, някои изказвания на Виктор Орбан и други действия, подкопаващи доверието в участието в ЕС и НАТО.
Интересно е да се отбележи и огромния ръст на публикации за „Въздигането на Русия“ като най-голям ръст има опорната точка за „Враговете на Русия“ (144 пъти повече публикации с този сегмент от речника през 2016-а спрямо 2013 г.). През 2013 г. Русия няма „врагове“, въпреки че НАТО отдавна се е разширил и е достигнал сегашния си формат, но след анексията на Крим през 2014 г. „вражеският дискурс“ се разпалва – Западът и в частност алиансът изведнъж се превръщат във врагове на Русия.
Няма нито една западна институция, която да е посочена като добър пример. Всички добри примери са антиинституционални. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп е посочван преди встъпването си в длъжност като добър пример. Аргументите за това са, че се отнася лошо към идеята за правата и към политическите институции.
Освен излизане от ЕС и НАТО и подкопаване на опитите за съдебна реформа чрез тази пропаганда се увеличават рисковете за: 1) Създаването на среда на обществен цинизъм от типа „Всички са маскари!“. Съответно недоверие към каквито и да е общи принципи, ценности и институции и суспендиране на правовия ред на международно и национално ниво – замяна на силата на правото с правото на силата. 2) Деинституционализация на демократичните механизми за разделение и взаимен контрол на властите, включително възможно отхвърляне на парламентаризма. 3) Заглушаване и дискредитиране на гражданското общество като агонална среда за свободно и конкурентно дефиниране на общото благо и 4) Пълзящ авторитаризъм от популистки или „референдумен“ тип.

В изследването е установено, че осемте цялостно изследвани медии следват обща рамка – те са антизападни и проруски (най-често Русия е „Добрият герой“ на публикациите), но поставят различни акценти. При „Русия днес“ и сп. „А-спекто“ архизлодеите най-често са САЩ и НАТО. При В. „Дума“, „Гласове“ и „Поглед-инфо“ най-често архизлодеи при тях са Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ. Президентът Плевнелиев също стандартно е очернян, макар и рядко да попада сред архизлодеите – той бива постоянно омаловажаван. Обратно, ПИК и в. „Труд“ се държат почти неутрално и дори проправителствено (про-Бойко Борисов) като те поставят в ролята на архизлодея най-често „Кръгът Капитал“, използвано като метонимия на прореформистки настроените политици, медии, магистрати и неправителствени организации.
Антидемократичната пропаганда в България не измисля нови формули. Тя е евроскептическа, антиинституционална, антигражданска и проруска. “Макар да няма съмнение, че съществува силно руско „влияние” в България, функцията на наличната местно-българска пропаганда всъщност служи за отклоняване на вниманието от руското икономическо влияние. Причината за това е, че руското икономическо влияние в България обхваща целия политически спектър и е дълбоко проникнало сред българската бизнес общност. В този смисъл изследването показва картината не на руската пропаганда в България, а на българските медии, които разпространяват „проруски” виждания, като форма на дезинформиране, чиято цел е да се упражни въздействие върху политическия процес”, е заключението на изследването.

Пропагандата има ясна цел – да подкопае доверието в демократичните институции, да очерни онези, които искат промяна, да хвали Русия и дискредитира ЕС и НАТО. От изнесените данни става ясен мащабът на тази операция, който застрашава бъдещето на страната ни. И се вижда от доклада на какво залага пропагандата – не толкова на очернянето на личности, колкото на подмяната на ценности – защото когато обществото изгуби своя морален компас и придобие чувство за безразличие, то тогава и само тогава “Източният му брат” може да изглежда като приемлив.
Снимка: AP Photo/Amel Emric