От Иван Стоянов
30 Септември 2008 година, Борисовата градина, София. На едва 25 г. студентът по медицина Михаил Стоянов бива пребит до смърт от група момчета. Обвиняеми са Радослав Кирчев – 19 г. и 20 г. Александър Георгиев. Мотив за убийството на Михаил, цитирам единия от убийците: ,,Чистехме парка от п“ и защото им ,,заприличал на гей’’. 27 Септември 2020 година, Градската градина в Пловдив. Група 14-20г. тийнове организират марш с анти ЛГБТИ скандирания, мятане на яйца, брашно и побой над връстници. Нападат момиче с къса коса. Мотив ,,Да изчистим града си от п’’.
Не мога да не се запитам как ли щеше да се развие случката ако беше по-тъмно и беше вечер.
И не мога да се запитам ако в градинката имаше само един ЛГБТИ тийнейджър срещу цялата група от около 30 тийнове.
И какво щеше да стане ако нямаше тийнове, които да пазят приятелката си с къса коса в този момент.
Дали щеше да се размине само с яйца и брашно.
Не мога да се запитам какво щеше да се случи и ще оставя сами да си отговорим.
Разликата между тези две случки е само 12 години.
Запомнете Михаил Стоянов.
Не забравяйте Михаил Стоянов.
Всеки един от нас, всяко ваше дете, всеки тийнейджър, всеки човек е потенциален Михаил Стоянов.
Всяко момиче с къса коса, всяко момче с дълга коса, всяко по-слабо момче, всяко момиче със суичър или момче с боядисана в някакъв цвят коса.
Запомнете Михаил Стоянов, защото утре това може да са вашите деца.
А след няколко години – новите биячи-хулигани, наети от самозабравили се прокурори или премиери на България, за да бият протестиращи и журналисти.
Запомнете Михаил Стоянов.
Всички ние можехме да сме Михаил Стоянов.
Просто за момента все още сме извадили големия късмет, че сме живи.
Препубликувано от Фейсбук
