Когато става въпрос за избори за Народно събрание и за местна власт в България винаги трябва да следим много внимателно това, което са направили най-добрите в изборните състезания у нас – Движението за права и свободи (ДПС).
Не вярвате? Да погледнем фактите.
Защо ДПС са най-добрите на избори в България
За всичките си десет участия в избори от 1991 г. ДПС са получавали най-малко 5,4% от вота до 14.8% през 2014 г. При пълна мобилизация на изборите през 2009 г. Движението получава почти 600 000 хиляди гласа. Ако бяха получили такъв резултатите тази неделя, ДПС щяха да бъдат втора политическа в страната сила предпартия „Има такъв народ“.
Когато се стигне до изборна стратегия и математика, всички други партии в България са аматьори от квартален драмсъстав. Във всеки час от денонощието, във всеки сезон и във всяко кътче от планетата ДПС знае с точност до един човек на колко избиратели може да разчита, когато се разкрият изборните секции. Самият вездесъщ лидер на партията го е заявявал. Предлагаме да му повярвате.
За 30 години ДПС успя да изгради изключително дисциплинирана, почти военизирана, организация за изборни кампании. Има си десетници, стотници, хилядници. Има си купувачи, прекупвачи, дилъри на гласове. Реакцията е мигновена, ако и когато това е необходимо. Няма нерешителност или колебание. А най-важното –партията разполага с огромен финансов ресурс. За да влезе в ромските гета и да купува гласове, която и да е партия (например ГЕРБ), първо трябва да поиска разрешение именно от ДПС. Ако не е налице „поне едно намигване“ от страна на Властелина на Сараите (по неговите собствени думи), това не може да стане.
ДПС изгради тази организация с целенасочени усилия. Това е общност, в която има най-висока възможна степен на лоялност и подчиненост на лидера. В сравнение с ДПС, партийната подчиненост в несъществуващата вече БКП, към днешния момент ни се струва твърде „либерална“. Движението успя да се превърне в много важна част от Либералния интернационал – международната федерация на либералните партии. В 8-мия Европарламент (2014-2019 г.) ДПС успя да пласира 4-има евродепутати – най-голямата национална група в рамките на групата на ALDE (Group of the Alliance of Liberals and Democrats for Europe – Групата на Съюза на либералите и демократите в Европа). Неслучайно, след протеста в Росенец пред летния Сарай на Доган, множество международни функционери на Либералния интернационал и на ALDE мигновено подкрепиха почетния председател на ДПС. Връзките с тези хора и структури са градени с години и в такива моменти те се експлоатират от онези, които вътре в ДПСотговарят за международните връзки. Нещо повече, всички запознати отвътре с европейските институции казват, че вътре в ЕС има вече много силна и задружна общност на европейски чиновници с българско гражданство, които дължат назначенията си на ДПС.
Въобще, няма друга партия в България, която е участвала толкова дълго време в управлението, колкото ДПС:
• Да си припомним правителството на проф. Л. Беров – 1992 – 1994 г. – избрано с мандата на „пазителите на етническия мир“ и „балансьорите“ от ДПС, само 2 години след създаването си.
• Подкрепата за правителството на Жан Виденов през периода 1994-1997 г.
• Коалицията с Национално движение „Симеон Втори“ (така се казваше НДСВ тогава) през периода 2001 – 2005 г.
• Коалицията с НДСВ и Българската социалистическа партия (БСП) през периода 2005 – 2009 г.
• Коалицията с БСП през периода 2013 – 2014 г. по време на „експертното“правителство на Пламен Орешарски.
Да не говорим за негласното участие на ДПС в правителствата Борисов-2 и Борисов-3 след 2014 г., в които Движението подкрепя ГЕРБ във всяко важно гласуване, решение и проектозакон.
ДПС умишлено никога не са участвали в избори за президент. По една много проста причина – дават си сметка, че нямат шанс да спечелят такива избори. Затова считат усилията и хвърлените пари за напразни. С едно изключение – ДПС решиха да подкрепят издигнатата от инициативен комитет кандидатпрезидентска двойка Пламен Орешарски (министър-председател през 2013-2014 г.) и Данаил Папазов (министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията през 2013-2014 г.). Неслучайно. Това беше символен ход от страна на ДПС. Срещу Орешарски и неговото правителство имаше ежедневни протести в продължение на 404 дни, след като той, лично, в качеството си на министър-председател на „експертно правителство“, излъчено с гласовете на БСП, ДПС и („златния пръст“ на) Атака, предложи за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) депутата от ДПС – Делян Славчев Пеевски. В крайна сметка, Орешарски подаде оставка на 6 август 2014 г. Една от основните причини за това бяха и ежедневните протести срещу управлението му. Подкрепяйки го за президентските избори през 2016 г., обаче, ДПС показа на всички, че с минимални усилия могат да му осигурят повече гласове за подалия оставка Орешарски, отколкото за кандидатите на Реформаторския блок, подкрепяни от основната част от протестиращите – Трайчо Трайков и Съби Събев.
В заключение, можем да парафразираме една българска поговорка по следния начин: „Ако видиш по време на избори ДПС да си отрязва пръста, ти си отрежи ръката до лакътя.“
Какво направи ДПС на изборите на 4 април 2021 година?
Краткият отговор на горния въпрос е: ДПС не участва в тези избори.
Не вярвате? Да погледнем фактите.
ДПС нямаше значима медийна кампания за тези изори за Народно събрание.
ДПС не докара от Турция автобусите с избиратели български турци, което прави всеки път.
Активността за гласуване в традиционен бастион на ДПС – този в избирателен район Кърджали – е смешните по-малко от 24%.
Гласуването в Турция също е вяло – около 25 000 гласа (повечето за ДПС). Но за ДПС при минали избори са гласували и три пъти повече хора.
Навсякъде в чужбина (извън Турция) – в Германия, Франция, Испания, Белгия, Полша и т.н. – ДПС има нищожно количество гласове. Това е изключително изненадващо, защото именно Движението контролира гласовете на повечето сезонни работници в тези държави. Там общностите са много сплотени, контролирани са къде по-отблизо, къде по-отдалеч, от верни на ДПС „лейтенанти“. Къде са отишли гласовете на тези хора?
Всички „застъпници“, „купувачи“, „прекупвачи“ и „дилъри“ на гласове за ДПС в големите градове (а уверяваме Ви, такива има много!), останаха тази неделя със зяпнали уста. ДПС не похарчиха и стотинка за изборите в неделя. Какво ги спря? Какво чакаха? На какво се надяваха?
В деня на изборите подкрепящите Демократична България (ДБ) в социалните мрежи заликуваха – „Имаме по-висок резултат от този на ДПС!“.
Да, ама не (по Петко Бочаров).
При ДПС всичко в изборите се случва с хирургическа точност. Без да участва активно в изборите – както се казва „от място“ – ДПС спечели повече гласове от ДБ – води с повече от 1%. Както написахме по-горе, нищо не се оставя на случайността от ДПС, когато става дума за избори. ДПС е четвъртата по гласове партия в страната, а не ДБ и ДПС няма да отстъпи току-така мястото си. Нищо, че може би е преляла гласове на някоя друга партия. ДПС обича да го прави.
Нали не се съмнявате, че ДПС е една от първопричините за възхода на националистическите партии в България? Ако не беше ДПС, щеше ли Волен Сидеров и неговата „Атака“ да бъде фактор в българския политически живот в последните петнадесетина години? ДПС, Пеевски и неговият (тогавашен) патрон Цветан Василев не бяха ли „родителите“ на „България без цензура“ и коалиционните им партньори от ВМРО? Ако ги нямаше ДПС, Валери Симеонов нямаше да откриебабички, пътуващи в автобус от Турция, за да гласуват у нас, които да малтретирана българо-турската граница.
Сами видяхте по-горе, че ДПС при избори за Народно събрание е способна да вземе 600 000 гласа при пълна мобилизация. Не го е направило този път. Да видим защо.
Отговорът на този въпрос ще открием в словото на Почетния председател на партията пред коледната конференцията на Движението преди около 4 месеца.Публикуваме го дословно заради неговата важност:
„За да бъдем равнопоставени с другите политически сили, трябва да сме с поне една крачка, но не повече, пред тях в сканирането, визирането иреформирането на света. Ако изпреварването на другите е непоносимо за тях, тогава ще се превърнем в събирателен образ на врага за всички“.
Това, което Доган казва, е на практика: „Ако изпреварим другите смного, това ще ни превърне във враг за всички“. Така са обобщили посланието му и в Mediapool преди 4 месеца.
Другото, което ДПС иска от коледната си конференция е участие в изпълнителната власт. Изборите в тази неделя поставят началото на изпълнението на плана на ДПС.
Движението не се напъва, не харчи „грешни“ пари. Въпреки това печели с лекота над 10% от вота. Гарантира си и, че нищо не може да се случи без тяхното благоволение – действително не е възможно стабилно правителство без участието на ДПС. Напомпа и вота на „Има такъв народ“ (с или без тяхното съгласие) и сега те са в ситуацията да „поемат политическата отговорност“ (по Ицо Хазарта). Самите „Има такъв народ“ са толкова изненадани от резултата си, че вече няколко дни не могат да се мобилизират, за да направят най-обикновено изявление пред българските медии. А от тях се очаква да получат мандат от президента и да се опитат да създадат правителство като втора политическа сила в страната.
ДПС постигна и друго. Помагайки на „Има такъв народ“, те всъщност закопаха Корнелия Нинова като шеф на БСП. Миналата година Пеевски се опита да го постигне по друг начин – подкрепи конкурента на Нинова за председателския пост на БСП на конгреса. Но не успя. Кандидатът на Пеевски – Кирил Добрев – всъщност, не успя. Сега ДПС, наливайки гласове на „Има такъв народ“, свали БСП от второто място в изборите за НС и всъщност обезглави Нинова. Целият Изпълнителен съвет на БСП вече си подаде оставката.
Следим с интерес следващите ходове на ДПС и ще публикуваме другите си наблюдения от парламентарните избори.
* Колаж: Иван Червенков
