Саймън Себаг Монтефиоре е авторът на „Романови“, „Сталин: дворът на Червения цар“ и новия му роман „Red Sky at Noon“, посветен на живота на изпратените от комунистическия режим в лагера „ГУЛаг“.
За New York Times Монтефиоре разказва за Октомврийската революция – 100 години след като тя преобръща живота в Русия.
Октомврийската революция, организирана от Владимир Ленин преди точно век, е все още значима за днешния живот, и то по начини, които трудно можеха да бъдат предвидени при падането на съветския комунизъм.
Марксизъм-ленинизмът (включително и в своята уникална капиталистическо-маоистка форма) все още движи Китай, надигащата се световна сила, докато същата идеология руши Куба и Венецуела. Междувременно Северна Корея – една антиутопична ленинистка монархия с ядрени оръжия – ужасява света.
Още по-изненадващо е, че комунизмът преживява ренесанс в демократическа Британия: Джеръми Корбин, този квазиленинист, който се крие в тялото на добър старец, е най-екстремният политик, който въобще някога е заставал начело на една от двете основни партии в Британия. И бавно той си проправя път към властта.
Но тактиките на Ленин също се активизират отново. Софистициран гений в безмилостната стратегия за извличане на максимална полза, която изразява фразата му „Кто кого?“ – буквално “Кой на кого?”, въпросът кой контролира кого, кой убива кого.
Президентът Тръмп е своего рода израз на новия болшевизъм вдясно, където крайният резултат оправдава средствата и приемливите тактики включват лъжи и клевети и експлоатацията на това, което Ленин нарича полезни идиоти. Не е съвпадение, че главният стратег на Тръмп Стив Банън се е хвалил с „Аз съм ленинист.“
Сто години по късно събитията продължават да отекват и да вдъхновяват, а октомври 1917 излъчва епичност и мистика. Ефектът от него е толкова огромен, че изглежда невъзможно нещата да не са се случили точно по този начин.
И все пак е било напълно възможно революцията да не се случи.
Нищо неизбежно е нямало в революцията на болшевиките. През 1917 империята на Романови се разпада, но царете са имали шанс да я спасят, ако не бяха пропуснали множеството възможности за реформа. Другите абсолютни монархии в Европа – Османската империя, Хабсбургите – падат, защото губят в Първата световна война. Щяха ли Романови да паднат, ако бяха оцелели само още година, за да споделят победата ноември 1918 г.?
Към 1913 г. тайната полиция на царя е разпръснала и смачкала опозицията. Непосредствено преди падането на императора Ленин споделя пред съпругата си, че революцията “няма да се състои в нашия живот”. Всъщност тя е спонтанно, дезорганизирано групово надигане и в комбинация с криза в лоялността на войските води до абдикацията на Николай II. В този момент Ленин е в Цюрих, Троцки – в Ню Йорк, а Сталин в Сибир.
Първоначално Ленин си мисли, че това е измама. Той има щастието Германия да го изпрати като троянски кон (на извънреден влак), който да изкара Русия от войната. Обратно в Петроград, Ленин е подпомогнат от подобните нему радикали – Троцки и Сталин, с цел да надвие съгрешилите другари, които искат сътрудничество с временното правителство. Ленин, Троцки и Сталин успяват да ги убедят да направят преврат. Правителството е трябвало да ги открие и убие, но се проваля в тази задача. Ленин успява.
Дори “щурмуването” на Зимния дворец – което е режисирано отново през 1920 като пропаганден спектакъл на триумфа на народа, всъщност не е никакъв щурм. Ленин побеснява, тъй като отнема дни да се превземат основни правителствени сгради, а дворецът е превзет чрез промъкване през отключените прозорци, оставен напълно незащитен, ако не броим младите кадети. Този акт е последван от оргия на пияни болшевики, които изпиват резервите на царя от Château d’Yquem 1847.
Октомврийските събития е можело да са просто временни като много други провалени революции от тази епоха. Една координирана атака от белогвардейците, другата страна в руската гражданска война, или намеса от страна на западните сили е щяла да помете болшевиките. Всичко е зависело от Ленин. Той за малко да бъде свален от преврат от разбунтували се коалиционни партньори, но с идеологическа страст, безскрупулен прагматизъм и кръвопролития без задръжки той успява да установи диктатура. А понякога той просто има късмет: на 30 август 1918 г. той е прострелян, докато държи реч пред тълпа работници във московска фабрика. Оцелява на косъм.
Ако някое от тези събитие бе повалило Ленин, сега щяхме да живеем в коренно различни времена. Без Ленин нямаше да има Хитлер. Надигането на фюрера се дължи до голяма степен на подкрепата, която той получава от консервативните елити, които се страхуват от болшевишка революция на германска земя и убеждението, че само той може да победи марксизма. И останалата част от неговата програма е оправдана от заплахата от лининистка революция. Антисемитизмът, антиславянският му план и най-вече нападението над Съветския съюз през 1941 г. са подкрепени от елитите и народа, от страх от това, което нацистите наричат „юдео-болшевизъм“.
Без руската революция от 1917 г. Хитлер навярно щеше да продължи да си рисува в някой от приютите, откъдето започва. Без Ленин, без Хитлер – и вече не можем да си представим как би изглеждал XX в.
Изтокът щеше да е също толкова различен, колкото Запада. Мао, който получава огромна съветска помощ през 1940 г., нямаше да превземе Китай, който все още можеше да е управляван от династията на Чан Кайши. Вдъхновителите, които надигнаха партизаните по кубинските планини и горите на Виетнам, нямаше да ги има. Ким Чен Ун – карикатурно подобие на Сталин, нямаше да съществува. Нямаше да има Студена война. Сблъсъкът на власт навярно щеше да бъде все така жесток, но с друг вид жестокост.
Руската революция вдъхнови международно надигане на марксизма-ленинизма, захранен от месианска страст. Навярно след трите Авраамови религии това е най-голямото идолопоклонничество от хилядолетия в човешката история.
Светлият идеализъм оправда чудовищността. Болшевиките се възхищаваха на чистките на Робеспиер. „Революция без разстрели е безсмислена“, казва Ленин. Болшевиките създават първите професионални революционери, първата цялостна полицейска държава, първата съвременна масова мобилизация в името на класовата борба срещу контрареволюцията.
Болшевизмът е начин на мислене. Завършена култура с никаква толерантност и параноичен светоглед, обсебен от съмнителната марксистка идеология.
Тяхната фанатичност оправда масовите убийства на всички врагове, истински и потенциални, но не само Ленин и Сталин, а и Мао, Пол Пот в Камбоджа, Менгисту Хайле Мариам в Етиопия. Тя роди робските трудови лагери, икономическата катастрофа и неописуемите психологически щети. (Тези събития вече са толкова стари, че от историята ужасите са смекчени, а историята забравена и нова блестяща вълна на идеализъм заразява младите избиратели, разочаровани от пороците на либералния капитализъм.)
И после имаме Русия, наследника на Съветския съюз. Властта на президента Владимир Путин се крепи на неговите бивши колеги от КГБ, наследниците на тайната полиция на Ленин и Сталин. Путин и неговият режим приеха ленинистките тактики на „конспирация“ и „дезинформация“, които се оказаха идеално пригодни за съвременните технологии. Американците може би измислиха интернет, но те (декадентски) го виждаха като средство за изкарване на пари или (наивно) като клик към свободата. Руснаците, отгледани от цинизма на Ленин, го грабнаха, за да подкопаят американската демокрация.
Путин обяви, че разпадът на Съветския съюз е „най-голямата геополитическа катастрофа“ на XX в., въпреки че смята Ленин за агент на хаоса, който стои между две епохи на величие – тази на Романови преди Николай II (Петър Велики и Александър III са фаворитите му) и съветското величие на суперсила при Сталин.
Путин се представя за цар и като все цар се страхува повече от всичко от революции. Затова и победата над Германия през 1945 г., а не болшевишката революция от 1917 г. е основополагащата точка на Путинова Русия. И тук е иронията – докато Западът обсъжда революцията в дълбочина, то Русия се прави, че тя никога не се е случила.
Мраморният мавзолей на Ленин на Червения площад трябва да кънти от смях, защото това е точно такава дяволита политическа пресметливост, каквато той би оценил.