Ще ви кажа какво ми разкъсва сърцето на хиляди дребни парченца. В милата родина е напълно неприемливо да кажеш нещо добро за България и българите или пък да отбележиш някаква положителна промяна. А такива промени има, колкото и да е неприлично да ги споменаваме (“ти си се прибрал за малко и не знаеш за какво говориш” и “никога не е било толкова зле”).
За една седмица чух поне десет пъти, че “у нас нищо не се произвежда” (понеже софтуерът, виното, велосипедите, стените за катерене, зеленчуците не са неща), че младите хора до един емигрират (не е вярно) и никой не се връща (не е вярно), че няма толкова прост народ (има и по-прости), че икономиката потъва (не е вярно, макар че е вярно, че тя е все повече в ръцете на една малка група отвратителни свине).
Освен чалга, олигархия и патрЕотизъм (каквито има навсякъде) у нас расте и едно съвсем ново поколение млади хора, граждани на Европа и света. Това са хора, които нямат нашите предразсъдъци, говорят езици, пътуват, творят, започват бизнеси и изобщо не се вълнуват, че “малка България никога не е била толкова зле”. В тези хора е надеждата – ако не кажеш на някой че е малък и безпомощен, той може и да порасне.
Било е много по-зле и трябва да забележим, че въпреки всички разочарования в дългосрочен план нещата се подобряват. Преди 30 години беше невъзможно да пътуваш, да започнеш бизнес, да кажеш какво мислиш без страх. Преди 20 години почти всяко българско семейство беше на ръба на физическото оцеляване. Преди 10 години не съществуваха стотици от днешните успешни български фирми.
София бавно, по балкански, се превръща в интересен град с автентичен европейки дух. Да, въздухът е мръсен, тротоарите са отвратителни и е на власт мафията, но пък броят чужди туристи непрекъснато се увеличава, културните събития стават все по-разнообразни, като гъби никнат интересни ресторанти, биомагазини и други забавни хипстерии. Пловдив и Бургас са топли, чаровни, културни и за голяма радост – различни от София.
Изобщо да, вярно е, че много неша вървят накриво в тая държава, но ако не си даваме шанс поне от време на време да забележим и хубавото, ще живеем по-тъжно, отколкото обективната действителност го изисква. Изобщо черногледството е опасен наркотик.
Сега залягам, защото очаквам поредица коментари на тема “то така е лесно живееш другаде”.