Публикуваме Отвореното писмо на Мирослава Петрова с минимална редакторнска намеса:
НАСОЧЕТЕ ГЛОБИТЕ КЪМ НАРУШИТЕЛИТЕ, А НЕ КЪМ ПАЗИТЕЛИТЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
Уважаеми г-н Веселинов,
ЗАБРАНАТА ЗА СВОБОДНО КЪМПИРАНЕ Е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННА.
КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
С голямо неудобство се обръщам към Вас с цитат от Конституцията на България и прилагам тук линк на адекватно решение на български съд, според който гражданите на България имат и винаги ще имат право на свободно къмпиране в страната ни докато не застрашат националната сигурност, народното здраве или други граждани, т.е. докато не се превърнат във враг номер едно на демокрацията.
Да, както разбирате, поводът за моето писмо са опитите за изменение и допълнение на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, които така бурно и основателно обществото ни дискутира.
Обръщам се към Вас, защото като заслужено оставим настрана предложенията, постъпили от народни представители в поверената Ви комисия по повод къмпинг съсловието и опасното му хоби, Вие единствен сте обърнали внимание на тезата на “отсрещната” страна и вярвам искрено сте мотивирал опити за въвеждане на регламент.
Може би за голяма Ваша изненада, а може би не, ще ви споделя тук, че такъв регламент къмпинг съсловието съблюдава. В развитите държави, към които се стремим с неголям успех, това е култура със свой облик и етика, правила и оборудване, принципи и стилово разнообразие. Всяка държава специфично е регулирала въпроса на база задълбочена и професионална преценка. У нас, където категорично не само има прекрасни условия за такъв начин на почивка за нас и за света, можем да се похвалим и с неизтрити традиции и силна привързаност към къмпинга на гражданите от разнообразни професии и интереси, които също се стараят да спазват ред, взаимен респект и опазване на околната среда.
Интересът към къмпинг културата у нас дори се повишава заедно със световната тенденция в това отношение, съпътствана от многомилионна индустрия в полза и за радост на държавите, в които се развива. С този факт се обяснява така наречената ситуация във Вашите мотиви. Но почтените привърженици на къмпирането у нас, както сте отбелязали, имат минимален избор на българска дестинация. Това важи особено за кемперистите, които просто си взимат документите, семейството и парите и отиват да си ги харчат в братските ни съседни държави Гърция, Хърватска и по-далече. Дори Албания, видите ли, има повече къмпинги от нас. Няма да коментираме лошия стандарт и неестетично състояние на повечето от едва двадесет и двата къмпинга (22), с които според данни на camping.bg разполагаме, много от тях дори не са премахнали разкривените сгради на баните и тоалетните от 70-те. Сигурно е обидно, но е истина и няма сила на света, което да убеди хората в противното, които с трепет споделят в социалните мрежи всеки от броящите се на пръсти кемпер стопове или приятни отличаващи се места, които са открили.
Тези хора не само че не са заплаха за българската природа, а са нейни пазители. Очевидно се натрапва фактът, че там, където от тридесет години се къмпира (говоря за плажовете за природосъобразен туризъм), природата е непокътната, а където има концесионер, срещаме скандални безобразия. Гражданите, които от години се грижат за Корал например, след унищожаването на къмпинга и аферата с продажбата на земите му не само че успяха да спрат незаконно строителство на терените зад плажа още на фаза незаконосъобразни строителни разрешения, а и в годините не спират да искат възстановяване на заличената територия “Блатно кокиче”, изготвиха поредица академични биологични и ботанически доклади, насочиха ги на вниманието на европейските институции, чистят и поддържат гората и плажа, поставят указателни табели в тази връзка. Същото се прави навсякъде със силите и средствата на доброволни сърцати усилия и постоянство. Действията на тези хора са успех за страната ни и опазването на ресурсите ѝ и пример за децата. И вашите, и нашите. Тези хора искате да забраните сега.
Покрай тях ще минат в нелегалност или просто ще напуснат страната, мисля си дори не само за почивка, а за постоянно, и всички почтени кемперисти (тези, които все още са тук, защото Гърция отдавна ги иска), които къмпират в планините и крайбрежието и навсякъде в страната, без да оставят следа след себе си. Съвсем добронамерено Ви карам да се замислите, че именно тези хора са средата, която вие като законодатели трябва да поощрите и отгледате, благодарение на която предприемачите утре ще уредят къмпинги в добър и висок стандарт или места за къмпиране, каквито отдавна съществуват в света, адекватно на чудесното Ви предложение за уреждане на такива кемпове без промяна на категоризацията. Ще видите, че те дори ще имат по-високо търсене, защото именно минималните достатъчни условия са най-приятното в това хоби. Къмпинг културата си има леко и удобно, естетично оборудване за всичко.
Обръщам Ви внимание, че палатките не са “съоръжения”, както си ги представят някои Ваши колеги, а леки конструкции, прикрепени в няколко точки, чиито форми следват терена или просто се поставят на равно място. Никой не ходи с лопата на плаж или ако такъв се появи, мислите ли, че успява и да понечи да наруши ландшафта? Споделям с Вас и че няма здравомислещ кемперист, който да иска да се окопае в пясъците с кемпера си или да влачи караваната си с трактор, там, където има свободно къмпиращи. Както стана ясно със случая “Смокиня”, тези нечувани скандали са случват на регламентираните къмпинги. Какво стана с този човек всъщност? Ето него трябва да преследвате.
Използвайте механизмите на наличното ни законодателство, за да санкционирате нарушителите. Строителите на огради, които блокират достъпа до плажовете – пешеходен и на линейки ( именно такова е положението на Корал от миналата година, елате да се убедите лично). Глобете тежко тези, които оставят боклук (слава Богу, са все по-малко), тези, които палят огън, без нужните правила и извън съдовете, които вече и нашият пазар предлага. Налагайте тежки наказания за сеч или убийство или малтретиране на животни и въобще обърнете внимание на нарушителите или престъпниците, а не правете партизани Пазителите.
Тези хора ли съсипаха от “укрепване” брега на Алепу? Те ли строят “после ще мислим за канал…” в невидимата за институциите гора на Арапя, с тях ли се борят гражданите на Синеморец за последната свободна поляна пред изгледа? Те ли са виновни за чудовището “Мъртвият град” край Царево? Не. Те са пазителите на последните места от необезобразеното лице на Черноморието ни. Силни думи, ще кажете. Ще кажете всичко е законно. И сигурно е така. Но в една почтена държава правото трябва да следва живота, а не смъртта на морала.
Затова Ви моля, навреме и по убеждение, което вярвам, че имате, не подкрепяйте превратните противоконституционни членове и алинеи от бъдещия закон, не допускайте да се гласуват. Този Ваш акт ще даде път смислено и компетентно да се отвори дебат, да се потърси международен пример и да се организира адекватен регламент – без забрани, които да убият средата, която утре ще е необходима.
Не превръщайте насила една култура, която съществува, за да избяга от стреса и нелеките времена, в които живеем, а в нашия случай често за да забрави и в коя държава живеем, в политическо движение – пореден абсурд, белязал “прехода” ни.
С уважение,
Мирослава Петрова
Да запазим Корал
