Течовете в съвременната политика са ужасно нещо. Особено когато могат да ти струват скъпо.
В немския FAZ се появи теч как е протекла срещата между британския премиер Тереза Мей и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Тереза Мей се е „молила“ на Юнкер за помощ да остане на креслото си като премиер. След което на среща с другите европейски лидери Юнкер е разказал как Мей е изглеждала „измъчена“, ненаспала се, с „големи черни кръгове“ под очите и обезкуражена.
И сме почти сигурни, че сведенията са верни, тъй като същият журналист от същото издание разказа и за първата среща между Мей и Юнкер по повод Brexit в Лондон, когато председателят на ЕК й е казал, че тя е жертва на собствената си пропаганда и няма как Brexit да е успех.
Всички пръсти сочат към началника на кабинета на Юнкер и изживяващия се за сив кардинал на Европа Мартин Селмайър за изтеклата информация. Той отрече течът да идва от него (но не и че срещата не е преминала по този начин), а Юнкер отрече и Мей да му се е молила, заявявайки, че това не подхожда на един британски премиер.
Историята не спира дотук обаче.
Ангела Меркел е била „бясна“ за течовете, страхувайки се, че те могат да доведат до свалянето на Тереза Мей, научи днес лондонският Times.
Според изданието Меркел изобщо не е доволна от неспособността на британските консерватори да дадат яснота за позицията си по отношение на Brexit, но още повече се приснява от това правителството на Тереза Мей да падне и на нейно място да дойде Борис Джонсън, „който немците предполагат, че ще е по-враждебен и с дори по-малко реалистичен подход към преговорите“.
Не е тайна, че преговорите по напускането на Великобритания не вървят добре. В Британия колкото са министрите, толкова и мненията какво значи Брекзит, а Борис Джонсън непрестанно подкопава опитите на Тереза Мей да направи остъпки. Самите консерватори също нямат мнозинство в парламента, което допълнително усложнява всеки техен ход.
Но ако консерваторите сами са си виновни, то разкритията потвърдиха и още един важен фактор.
Историята с „черните кръгове“ под очите на Мей и как тя се е молила на Юнкер няма просто булеварден характер.
Тя е доказателство, че в Европа също има силни интереси сделка да не бъде постигната. Доказателство е и желанието на изпълнителния директор на GoldmanSachs Лойд Бланкфейн да „прекара много повече време“ във Франкфурт – европейската финансова столица.
Много от големите финансови институции планират да пренасочат поне част от екипите си от Лондонското сити на континента и при непостигането на никаква сделка в областта на услугите и капиталовите пазари това може да превърне Франкфурт и Париж в значително по-големи финансови центрове.
Ако до края на годината Тереза Мей не успее да започне търговските преговори с ЕС (за което ще трябва да се съгласи Британия да изплати на съюза 50-60 млрд. евро., за да покрие бюджетните си задължения към ЕС – ход, изключително непопулярен сред партийците ѝ), то тя най-вероятно ще бъде свалена от консерваторите. Подобни удари по нейния имидж, че тя е в пълна зависимост от милостинята на Брюксел, я поставят в още по-трудна позиция.
Има особена ирония как радетелите за напускане на ЕС искаха да си върнат контрола, да не зависят от Брюксел и континета и да не плащат членски внос в съюза.
А в крайна сметка те ще платят прескъпо на съюза, докато британският премиер се моли на Брюксел и разчита на милостта на Ангела Меркел.
Най-силният ход на Тереза Мей се оказа, че тя е по-предпочитана в Европа от нейните наследници. А това изначално е слаба позиция в едни обречени да нанесат щети на Британия преговори.
Заглавна карикатура: Bob/The Evening Standard
Тереза Мей заплашва Юнкер и Меркел, че ако не ѝ дадат сделка, ще даде ключа за Даунинг стрийт на Борис Джонсън
