Това (очернящите Лозан Панов плакати – бел. ред.) е от днес. Макар да се крият, не са анонимни, но и макар да не са анонимни, са безлични като всеки тъп и груб инструмент: Цацаровите шпицбандюги от План Б.
Има засилващи се индикации, че са готови да стигнат докрай и е издадена команда за свалянето на Лозан Панов от поста му. На пръв поглед това е лудост – рискуват да прекалят, да създадат жертва и да предизвикат силен отзвук. Истината е обаче, че както от гледна точка на залозите, така и от гледна точка на мисленето на оста Пеевски-Цацаров това е логичен ход. В момента се преразпределят порциите в третата и четвъртата власт – правосъдието и електронните медии. Тези хора искат не просто да си подновят концесиите върху тези сектори и не просто да вземат повече. Искат да вземат всичко и завинаги.
Цацаров и Пеевски знаят, че политическата цена за тяхното поддържане на сцената при запазваща се формална демокрация става непоносима. Знаят, че ако не си осигурят влияние в съдебната власт и медиите в следващите 5-7 години поне, рано или късно на някой ще му хрумне да се освободи от тях – особено на политици, които не са толкова чудовищно зависими от тях като Борисов, Нинова и Доган. Понеже в момента те вече контролират изцяло първите две власти – законодателната и изпълнителната, а Европа е втренчена в пъпа си, тези момчета считат, че сега е моментът не просто да спечелят повече време, а да се наложат като трайни фактори.
В момента постигането на тази цел минава през осигуряване на пълна доминация в следващия ВСС и Върховния административен съд. Цацаров и Пеевски трябва да сломят всяка съпротива, да няма кой изобщо да задава въпроси, да пита за нередностите при електронното гласуване за ВСС, да разваля тишината на Цецка. На пътя на този план стоят Лозан Панов, Калин Калпакчиев и останалите от опозицията във ВСС. Стоят джобове на съпротива или поне крехка независимост в софийските съдилища – затова е зорът делата за корупция да се вземат от Софийски градски съд и да се пратят в създадените от Цацаров и Цветанов специализирани съдилища. Залогът за всички нас не е просто съдбата на тези наши висши магистрати, които заслужават званието държавници. Залогът е съхраняването на дори това състояние на прогнила полудемокрация.
Още миналия четвъртък сме разпратили до всички продемократични политически сили предложение за обща политическа позиция по този опит за окончателно заграбване на съдебната власт до ЕК и посланиците на страните членки с искане да излязат от мълчанието си, да заемат недвусмислена позиция, както и да започнат разговори за засилване на наблюдението върху съдебната власт в България, защото кризата у нас достига нивата на Полша и Унгария. Досега сме получили подкрепата единствено на Зелените и ДЕОС. Призовавам и останалите най-късно до четвъртък да се определят.
Призовавам отново всички да се включим като граждани в шествието на „Правосъдие за всеки“ (23 май от 18 ч. пред Народното събрание – Марш за европейско правосъдие – бел. ред.). Не слушайте онези, които продължават с токсичната пропаганда на разделението и безсилието. Днес въпросът за единството и единодействието е въпрос за това дали ще можем да надмогнем себе си, грешките, слабостите и горчивините си и да бъдем на площада в защита на демокрацията. Днес е Родос, днес трябва да скочим. Нека бъдем заедно!
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
Снимка: Димитър Димитров