В руската република Чечня се провежда нова чистка над ЛГБТ общността. Над 40 души са задържани и поне двама убити от полицейско насилие. Това не е първата подобна „чистка“, провеждана от чеченския лидер Рамзан Кадиров.
Филмът Waiting for Color разказва именно тази история – за терорd, за любовта и изпитанията пред ЛГБТ обществото в Чечня. Разговаряме с неговия режисьор Коста Каракашян.
Това е една история за репресии, за Русия, Чечня, но това също е история за онези, които се борят за правата си и може би най-простото нещо на света – да обичат. Нека започнем с героите – кои сте вие и “чакате” ли за цвят, както подсказва заглавието на филма Waiting for color, или напротив – опитвате се да го създадете?
Естествено акцентът е върху самите лични истории на жертвите на тази чистка. Колкото и да е история за Русия и Чечня, това, което хората там преживяват на лично ниво, е ужасяващо.
Като член на ЛГБТИ общността следя борбата за равноправие не само в Европа, а и в целия свят. В много държави различната сексуална ориентация все още е криминализирана и е повод за арести, измъчване и смъртни присъди. Същевременно все повече държави правят добър прогрес с легализирането на еднополови бракове и осигуряването на защита срещу дискриминация.
От четири години живея в Ню Йорк, където наблюдавам едно разнообразно общество, което подкрепя всякакви етноси, националности, полови и сексуални принадлежности. В борбата за истинско равноправие там много са важни и търпението и чакането на обществото да свикне с различните, и големите кампании и жестове, които да дадат нов тон. С този филм се опитвам да дам гласност на тези ЛГБТИ хора, които в момента имат най-голяма нужда да бъдат чути и спасени.
Всичките истории в филма са взети дословно от доклад, публикуван от Руската ЛГБТ мрежа през 2017 г., който всъщност ме вдъхнови и подтикна да създам проекта. Спомням си много точно как първо четях историите и не можех да повярвам колко жестоко наистина бе това насилие.
Важно е да уточня, че в този доклад 33-те души, дали показания, го правят анонимно и до ден днешен само една жертва от Чечня, Максим Лапунов, излиза с името си пред медиите. Дори и за тези, които бягат в Германия и Холандия, все още е опасно да разкрият имената си, дали заради семействата си в Чечня или заради своята собствена безопасност.
Точно преди два дни бе обявена нова вълна от организирано насилие с 40 души измъчвани и двама загинали. Европейският активист Реми Бони сподели две показания от жертви, които могат да бъдат прочетени тук, и сега е моментът да се мобилизираме и да ги подкрепим отново.
Нашата длъжност като общество е да създадем публичност около ужасяващите събития, защото международното напрежение върху ситуацията върши работа и забавя атаките там, което дава повече възможност на организациите да помогнат директно.
По-голямата част от тази се налага да бъде проведена отвън. В правителство, в което полицията изпълнява този тормоз срещу своите граждани, няма място за подкрепа от местните власти. 16 държави от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) задействаха механизъм, който призовава руските власти да задействат разследване, но те отказаха.
Може да изглежда като изгнание, но на първо място е да бъдат осигурени транспорт, закрила и подслон на бежанците от Чечня. Това, което свърши някаква работа последния път беше създаването на медийна буря около ситуацията, докато Руската ЛГБТ мрежа и Rainbow Railroad, две страхотни организации, асистираха евакуациите на чеченците в опасност.
Това е апел към най-неудовлетворените хора в обществото – тези, които са бедни, застаряващи и необразовани. Има директна връзка между авторитарното движение и простите обещания, прекалено прости, ако се замисли човек. Когато едно общество е нещастно, то търси бързия изход и е готово да повярва на грандиозни обещания и връщане към тези традиционни ценности на едно златно минало. Виждаме го в Щатите с Тръмп, в Бразилия с Болсонаро и в Русия с Путин, само че при Путин властта е още по-сигурна.
Едно такова общество става апатично към омраза и дискриминация и лесно се настройва срещу “другите”, било то роми, мюсюлмани, гейове, трансхора или бежанци. В едно такова общество лесно се сочи пръст към тези групи за всичко нередно, докато лидерът не подобрява качеството на живот на тези, които го идолизират.
Кога в Чечня най-сетне ще дойде “цветът”?
Цветът идва във всеки един индивид, когато им бъде осигурена сигурност и закрила. Цветът може да дойде при тези бежанци, които започват нов живот с помощта на още една страхотна организация, LGBT World Beside, която им осигурява нещата от първа нужда за нов живот.
