SHARE

За парижани, а и за французите като цяло, общественият транспорт е кошмар. Независимо кого ще попитате, със сигурност има поне една или две истории, свързани с начинa, по който железниците засягат ежедневието на жителите на една от световните столици. Сред тях са не само забавни такива, но и уволнения поради прекалени закъснения, мръсотия във влаковете, високи цени, системно пропускане на важни свръзки…

Вероятно поради това до момента малко над половината французи заявяват, че не подкрепят масовия протест на железопътните работници, който обещава да създаде проблеми на кабинета на премиера Едуар Филип през следващите месеци. Работниците ще протестират всеки два от пет работни дни в продължение на три месеца, като първата серия от протести беше във вторник и ще продължи и днес, сряда.

След като пребори трудовите реформи през есента, Еманюел Макрон и правителството му се заемат с друг гордиев възел във френската система – статуса на задлъжнелите железници и привилегиите на работниците. Железопътната компания има натрупан дълг на стойност 54,4 милиарда евро, а инвестициите в нови технологии се правят за сметка на влошаването на нивото на съществуващите линии, което води след себе си лавина от негативни последствия и допълнителни разходи.

Целта на Макрон е да направи железниците конкурентоспособни, като за целта е планирана промяна в юридическия статус на предприятието, което ще наложи по-строги мерки относно дълговете. Това предизвиква страхове, че компанията може да стане частна. Но това не е най-страшното. Големият звяр – поне за обществото – е отнемането на специалните привилегии на железопътните работници, които са назначавани доживот, ползват се от системно увеличение на заплатите – което не е задължително свързано с професионално развитие – и се пенсионират по-рано от стандартното. Освен това те се ползват с безплатен транспорт, като на тази привилегия се радват и техните семейства. Въпреки тежките условия на труд повечето французи считат, че специалните привилегии трябва да бъдат премахнати, тъй като в момента правителството доплаща 3,3 милиарда евро публични средства годишно за осигуряването на тези 146 000 работници. Важно уточнение е, че вече осигурените работници няма да загубят статуса си. Но новите попълнения няма да се радват на същите блага.

Този дебат в по-голямата си част е ползван от правителството като лакмус за обществените настроения: ако кабинетът Макрон успее да задържи общественото мнение на своя страна, фокусирайки умишлено дебата върху привилегирования статус на железопътните работници – то това означава, че реформите могат да продължат с пълна сила.

Критиките към новите закони са, че на първо време Макрон избра да заобиколи парламентарния дебат (отчасти поради експлозивния характер на темата) и че на второ място той не предлага солидни мерки за разрешаване на проблемите с дълговете, нито затварянето на нерентабилните железопътни линии.

Отварянето на пазара за конкуренция също притеснява работниците, като по отношение на товарния железопътен транспорт френските железници губят 40% от пазара си след подобна мярка през 2006 г.

Макрон се бори на два основни фронта. Във вторник в Париж някои от университетите бяха блокирани от студентските синдикати, които подкрепят железопътните работници, но и водят своя битка срещу новите правила за постъпване във висшите учебни заведения. Според студентите те ще позволят „селектиране“ на бъдещите студенти на входа на учебното заведение, като това отнема изконното за французите право на равен достъп до образование.

Истината, разбира се, е малко по-шарена от това, тъй като реформата дава на университетите право сами да решават как да селектират своите студенти. Освен това при сегашното положение високият брой кандидати принуждава ВУЗ-овете да прибягват до лотарии и много студенти остават без места в годината на кандидатстване, а критериите на случайност са напълно недостатъчни – и несправедливи според някои – за осигуряване на адекватен достъп до образование. Така онези, които успяват да влязат, невинаги са достатъчно подготвени за академичната среда и по-малко от 40% от първокурсниците преминават на по-горен етап в образованието си.

За да се върнем на работниците: във вторник мобилизацията достигна 33.9% от работниците. Това е с около три процента по-малко от първия протест, който се състоя на 22 март. За сметка на това 48% от кадрите, които се смятат за необходими за циркулирането на влака – машинисти, контрольори и стрелочници – излязоха на улиците, което е значително по-голям процент от миналия месец.

Демонстрации имаше в Париж, Монпелие, Лион и Тулуза, като се очаква протестите да продължат и утре. В столицата протестираха около 2700 души, като към тях се присъединиха учители и ученици, както и служители на Air France. Към протестиращите успя да се зачисли и крайнолевият Жан-Люк Меленшон.

Реакцията на правителството е ясна – няма да отстъпим. Премиерът Едуар Филип заяви, че правителството няма намерение да приватизира железниците, но че „статуквото вече не е вариант“.

Чертаят се много паралели с 1995-а – последният опит за реформа на железниците на премиера Ален Жупе, след чийто провал той подава оставка. Протестите парализират държавата, като сред целите на тогавашната реформа са именно промяна на статуса на работниците.

Но този път има един детайл – французите избраха президент именно с цел държавата – която остро се нуждае от това – да бъде реформирана из основи. Еманюел Макрон никога не е крил своята амбиция и желание. За анализаторите е ясно, че той се старае да прокара основните реформи – трудова, образователна, а сега и транспортна – възможно най-рано и бързо, още преди да се е навършила година от идването му на власт, за да може първите ефекти да бъдат усетени навреме за следващите избори. За да се заеме с реформата на Европа, Макрон първо трябва да осигури здравата вътрешна политика и нейното прилагане у дома. Затова случващото се във Франция е мащабно по значение.

Битката на Франция привидно е между правителство и работници. Но всъщност става въпрос за борба за общественото мнение, от чийто изход ще зависи по-нататъшната политика на кабинета Макрон-Филип. Какво ще се случи?

Предстои да разберем в идните седмици.

Снимка: AFP

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.