Опаковали Юрий Александрович в скафандър. Бял шлем, оранжев костюм, черни обувки. Красота.
Едно произведение на изкуството трябва винаги да се погледне и отстрани.
Огледали го. Хубавец! Готово, да хвърчи!
– Чакайте! – крещи главният конструктор Корольов. – Стой!
– Какво има, Сергей Павлович?
– Не можем да го пратим така в Космоса!
– Защо да не може?
– Ами я го погледнете пак. На какво ви прилича?
– На кого да прилича? На първия космонавт от Земята!
– Да бе, да! Няма и година откакто нашите славни зенитни войски свалиха с ракета американския разузнавателен самолет U-2. Хванаха летеца Пауърс, съдиха го и го вкараха в затвора. Тъй че как ще различиш нашия първи летец-космонавт от американски шпионин? Ще вземе да скочи с парашута, а долу пияните мужици да го набодат на вилите.
– Ей, прав си. Значи трябва спешно да сложим една червена звезда на каската.
– Как ще я закрепим?
– Ще я нарисуваме.
– Викайте художника! Художникът да се яви!
Само че къде ще откриете художник на космодрума точно преди първия полет в Космоса, когато всичко е готово за старта? Там няма място за художници!
Но у нас всичко е възможно. Ако има желание.
Домъкват художника едва ли не за косата. Ей го, мръсника, стоял на топло в склада!
Сергей Павлович плъзва поглед по художника. Ами добре, такъв е, какъвто има.
– Къде са ти боичките?
– Ето ги!
– Четки имаш ли?
– Да.
– Айде сега, направо върху каската рисувай звезда. И по-бързичко, че човекът трябва да лети към звездите.
– Няма.
– Как тъй „няма“?
– Няма да рисувам.
– Аз ще ти покажа как „няма“! Ще видиш ти къде зимуват раците! И защо?
– Човекът ще лети в Космоса. За най-пръв път! Снимките му векове и хилядолетия ще обикалят по континентите. А на каската му – крива звезда! Не мога просто така, без шаблон върху каската. Ще мръдне и край. Не може!
– Аха. Ясно.
– А ако напиша „СССР“?
– Пиши!
„Свой съм,другари, свой!“ са първите думи на Юрий Гагарин към първите му посрещачи на Земята.
Из Виктор Суворов, „Майката на дявола“
Превод: Константин Павлов
