България се възприема за най-корумпираната страна в ЕС. Това показва индексът за възприятие на корупцията през 2017 г. на „Трансперънси интернешънъл”. Страната ни заема “челното” 71-во място от 180 страни.
Все пак има напредък – България се изкачва с четири места и от 75-о място вече заема 71-во заедно с Южна Африка и Вануату.
Индексът се изчислява на база на допитвания до експерти и частни предприемачи в различните страни за това какво е доверието им в публичните институции като полицията и съдебната система, как действат антикорупционните закони и каква е зависимостта на държавните служители от връзки, подкупи и изнудване.
На база на допитването всяка страна получава оценка от 0 до 100, като максималният брой точки би означавал, че в страната няма абсолютно никаква корупция.
Така на първо място е Нова Зеландия с 89 точки, следвана от Дания (88), Финландия, Норвегия и Швейцария (85), Сингапур и Швеция (84), Канада, Люксембург, Нидерландия и Обединеното кралство (82). На 12-о място е Германия с 81 т. и последната страна с оценка над 80 т.
България получава 43 т. – две повече от миналогодишния индекс. Непосредствено под нас са страни като Китай и Сърбия (41 т.) и Турция (40). Македония е заела 107-о от 180-те държави със своите 35 т.
Русия е на 135-о място в света с 29 т. и единствено задмината от Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан в целия регион „Европа и Централна Азия“.
На дъното на класацията са Сирия (14), Южен Судан (12) и последна от всички 180 страни е Сомалия с 9 т.
От “Трансперънси интернешънъл” коментират, че „през 2017 г. авторитаризмът се надига в Източна и Югоизточна Европа, затруднявайки антикорупционните усилия и застрашавайки гражданските свободи.
В целия регион неправителствените организации и независимите медии са подложени на изпитания да следят и критикуват управниците.“
От международната организация също напомнят, че добрата правна рамка не е достатъчна. “Нужно е ефективно прилагане на антикорупционните правила.”
Тази година показателят на международната организация отбелязва четвърт век от своето съществуване.
В края на частта за Източна и Югоизточна Европа е отправен призив:
Уроците, които научаваме от региона и от анализите ни потвърждават, че е нужна по-голяма гражданска активност, за да бъдат държани лидерите и правителствата под контрол. Не можем да борим корупцията, ако е ограничена възможността на гражданите да участват. Нито можем да вървим напред, ако потиснатите медии не могат да отразяват случаите на корупция.
За да може наистина да обърнем вълната на корупцията, ни трябва промяна в манталитета и поведението. В сърцевината си правителствата трябва да служат на обществото и да бъдат прозрачни за дейността си, а обществата трябва да настояват правителството да им се отчита и да имат представата за конструктивен принос.