Вечерен бюлетин – 4 декември 2017 г.

SHARE

Срещу президента на САЩ може да бъде повдигнато обвинение за импийчмънт по възпрепятстване на правосъдието. 

Правният секретар (White House Counsel) на Доналд Тръмп е уведомил президента за това, че съветникът по национална сигурност Майкъл Флин е излъгал с отричането си, че е водил разговори с руския посланик по отношение на санкциите срещу Русия, научи CNN.

С това окончателно се запечатва казусът по възпрепятстване на правосъдието срещу Доналд Тръмп, който след това моли директора на ФБР да не разследва Флин под предлог, че той е „добър човек“. След признанието на правния секретар става ясно, че Тръмп, знаейки, че някой е извършил престъпление, е поискал от разследващия го да спре преследването. След това президентът уволни директора на ФБР, като призна в национален ефир, че причината е „онова нещо с Русия“.

Възпрепятстването на правосъдието е основание за импийчмънт и първото обвинение, повдигнато срещу Ричард Никсън за импийчмънт, който не бива изпълнен, тъй като Никсън подава оставка.

Още по темата. 

Преговорите по Брекзит пропаднаха, след като Тереза Мей бе притисната от коалиционния си партньор от Северна Ирландия да не оставя територията в единния пазар на ЕС. Повече по темата. 

БАН ще поиска разрешение да публикува доклада си за АЕЦ „Белене“. След като от BalkanLeaks разкриха, че междинният доклад на БАН, изпратен през септември, не показва жизнеспособност на проекта, от академията поискаха да направят публична новата версия на доклада, чието резюме твърди, че съществува възможен сценарий за строежа на атомната централа. Още по темата. 

Акценти от изтеклия междинен доклад на БАН може да видите тук.

 

Радев се срещна с президента на Франция Еманюел Макрон

„България има амбицията не само да бъде посредник и координатор по време на това председателство, а да постави на масата най-критичните проблеми пред ЕС. Проблеми, които изискват ясна визия и смел подход”, заяви президентът Румен Радев след срещата си с френския държавен глава Еманюел Макрон  в Париж. Повече по темата в Mediapool. 

ВСС скришно е отказал да образува дисциплинарно производство на Борислав Сарафов. 

Със секретно решение Прокурорската колегия в предишния Висш съдебен съвет (ВСС) е отказала да образува дисциплинарно производство срещу заместник главния прокурор Борислав Сарафов. Това става ясно от становището на етичната комисията по изборите за шеф на Националната следствена служба, в които Сарафов е единствен кандидат, съобщи „Капитал“.

Междувременно съдът прекрати делото за конфискация срещу семейството на Христо Бисеров. Софийският окръжен съд е прекратил дело за конфискация срещу съпругата и доведения син на Христо Бисеров – Мария Бисерова и Ивайло Главинков. Процесът за конфискация срещу бившия заместник-председател на ДПС обаче е насрочен от Софийския градски съд за март, съобщава вестник “Сега“.

„Да, България!“ иска президентът да наложи вето върху мораториума за нови лекарства за 2018 г.

Движение „Да, България!“ внесе в деловодството на президентството искане президентът Румен Радев да упражни правомощията си и да наложи вето над приетия от парламента Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. От движението на Христо Иванов настояват президентът да върне за преразглеждане параграфи 6 и 11, които забраняват на касата да плаща за нови лекарства и нови медицински дейности в лечебните заведения през следващата година. Повече по темата прочетете тук. 
„Царската реституция“ отива в парламента, държавата продължава да се съди с царя. 
Казусът с т.нар. царски имоти отива в парламента, след като изпълнителната власт прецени, че не е нейна работа да се занимава с него.

Сега депутатите трябва да решат дали да приемат специален закон, с какъвто се ангажира Народното събрание през 2009 г., когато отмени правото на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза да се разпореждат с реституираното си имущество, и какво ще съдържа той. Подробности. 

България вече е изхарчила около 2 млрд. лева за изграждане на електронно управление и въпреки това не е напреднала особено. Естония, която е европейски лидер в е-управлението, е постигнала своя успех с 20 пъти по-малко средства – със скромните 25 млн. евро.
България и Естония приблизително по едно и също време вземат решения да създадат електронните си правителства. През 2001 г. балтийската страна започва да го изгражда, година по-късно България взема решение за това. Още същата година в Талин е представена електронна лична карта. Шестнайсет години по-късно българското правителство започна всичко отначало. Още по темата. 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.