SHARE

Признавам си, че направих грешка: мястото, където живея в момента, е малко отрязано откъм инфомационни източници или поне на такива, достъпни на един клик разстояние (например не всички български сайтове се отварят от моя интернет доставчик, което се преодолява с VPN, който пък не мога да инсталирам на служебния компютър, а само на щайгата, който ползвам като домашен).

Във всички случаи единият клик става по-сложен. Точно по този повод за филма „Смъртта на Сталин“ научих от руски или рускоезични източници, и то… малко преди да стане ясно, че му отнемат разрешителното за прожектиране в Русия. Барбра Стрейзънд се намесва в цялата ситуация, кръщавайки непоисканата популярност на интернет новините на свое име.

А грешката ми беше, че първоначално останах с впечатление, че става дума за сериал от вида на „Ало, ало!“.

„Това съм аз, мосю Льоклер!“, си помислих аз в този момент и реших, че англичаните отново са решили да се подиграят с всичко свято за всеки по същия начин, по който разказваме само весели и смешни казарамени истории. А какво се крие зад тези весели истории – знаят както войниците в Сливен, Елхово и Нова Загора, както и всички германци, французи и англичани, паднали по бойните полета на Дюнкерк и Ардените. (О, не – няма сравнение между войска в мир и войска по време на война – просто съзнанието ни прави дар, да забрави калта, смрадта и униженията.)

По-късните отзиви започнаха да отвяват версията за сериал, докато схвана, че става дума за игрален филм. Който все пак се надявах да е комедия.

В крайна сметка ми попадна линк, от който мога да го гледам, без да се налага да ползвам торенти (това тук в Турция е невъзможно сложно като операция – в страната все още има магазини за музика на компактдискове!) Линка за стрийминга ще ви го кажа по-долу, а аз просто седнах в квартирата една вечер и го изгледах.

Филмът започва зловещо. 

Започва толкова познато зловещо за човек, израснал в Източна Европа, че наистина не мога да си представя как англичани са могли да разберат ужаса на живота при Сталин, че и по-късно. И не просто са го разбрали, но са го и пресъздали с такива точни и верни подробности, че даже моето хейтърско око успя да забележи не повече от 2 – 3 исторически неверни детайла, които по никакъв начин не влияят върху възприятието на развитото социалистическо общество (а според Виктор Суворов – социализъм с човешко лице даже).

Детайлите са така изпипани, че филмът просто мирише на социaлизъм и Сталинова лула. Освен това се вижда шайката, завзела и задържаща властта с насилие върху всичко и всеки, включително и върху собствената си съпруга, любовница и деца. Постоянният страх, че те подслушват, постоянният ужас от невидимата арестантска кола, миризмата на овехтяването, подлостта, двуличието и неверието.

А най-отгоре в целия си блясък – борбата на кучетата под килима, физически жестоката борба на отделните кланове на комунистическата мафия – Партията, Органите и Армията.

Печели този, който привлече единия съюзник – третият губи, както и любимият ни Лаврентий Павлович Берия.

Неговият разстрел всъщност е единственият исторически детайл, който не съответства на историята: ще видите сами във филма как, но в действителност Берия е разстрелян от маршал Батицки в мазе (във филма не е Батицки и не е в мазе).

Всичко останало във филма съответства на историческата истина – и стърже, стърже, стърже…

Изобщо акълът не ми го побира, кой реши, че филмът е комедия? Или може би ние – живелите през социализма, го възприемаме от стържещата му страна – така както немците не възприемат „Ало, ало!“ като комедия?

Във всеки случай: ФИЛМЪТ Е ВЕЛИКОЛЕПЕН! 

Това беше филмът, който трябваше да бъде произведен в Русия или Източна Европа, но щом англичаните могат да направят такъв филм, то можем вкупом и рязко да спрем да се правим на интересни пред западните си съюзници: те ни познават толкова из дъно, колкото ние самите не смеем да разровим!

Автор: Стойчо Димитров
Текстът е препубликуван от блога „Бели байтове за черни дни“. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.